Със сигурност това няма да е последният, защото от ден на обединението, той се превръща все повече в ден, който маркира колко много е нараснало разделението. В периода на дълговата криза в еврозоната ЕС беше уникалният проект, успял да преодолее враждите и войните в Европа, за което получи Нобелова награда за мир. Пет години от началото на кризата романтиката от следвоенното обединение вече я няма. Тя отстъпи на недоверието, страха и дори омразата. Границите полека-лека се затварят, парите започват да се отдръпват, единният пазар е все по-малко единен, протекционизъм дебне отвсякъде. Национализмът е във възход, забъркан някъде в опасен коктейл с популизъм. Общите европейски ценности биват тълкувани по различен начин от Будапеща до Лондон и от Берлин до София. И всичко това на фона на все по-ясната реалност, че нито е възможна крачка назад, нито пък стъпка напред, обясни тогава констатацията си Аделина Марини.

През 2014 г. тя написа: Тазгодишният 9 май е най-страховитият досега, защото близо 70 години по-късно Европа е (беше?) отново на ръба на война. Спомените за събитията, довели до Втората световна война, изплуваха отново, след като Русия анексира неочаквано за повечето на Запад полуостров Крим. На второ място трябва да се добави и това, че евроскептицизмът е на път ако не да победи (в някои страни, като например във Франция, това на практика ще е победа) поне да излезе още по-силен на първите наистина по-различни евроизбори. И трето, завърна се пропагандата. Онази грозната, страшната, която помним от ужасните години на комунизма.

Оказва се, че и през 2015 г. Денят на Европа също ще бъде тъжен за Аделина Марини.