На 16 април се навършват 90 години от атентата в църквата „Света Неделя” в София. Той е сред най-кървавите политически атентати в световната история. Априлските събития от 1925-а са трагична страница от политическата криза, настъпила в България след поражението й през Първата световна война. През юни 1923 правителството на Земеделския съюз, допуснало редица грешки, е свалено с военен преврат, а опитът за въстание срещу новото дясно правителство е смазан. Комунистическата партия се включва в събитията със закъснение и под силния натиск на Коминтерна, който погрешно оценява обстановката в България. Ръководеното от Компартията Септемврийско въстание на свой ред е разгромено. Тя обаче продължава курса на въоръжена борба.

В интервю за Радио България историкът проф. Людмил Спасов посочва, че този курс се провежда при все по-дистанцирано отношение на съветското правителство и дори на „хулиганстващия Коминтерн”, както го  нарича видният съветски дипломат Чичерин. Коминтернът отчита като провал въстанията през 1923 в България и в Германия. Съветското правителство работи за международното си признание и правилно преценява, че не разполага с военна сила, за да подпомага революции в други държави.

Българската компартия обаче, подведена от Коминтерна през 1923, започва да трупа и свои собствени грешки. През май 1924 се провежда Витошката конференция, която потвърждава курса на въстание и създава нелегална военна организация начело с майор Коста Янков. Една от задачите й е да привлече и анархистите. В страната вече действат техни въоръжени чети.

Според проф. Спасов революционните възможности са били ограничени – земеделците и комунистите вече са били разгромени през 1923 г. „Съветските агенти, които идват тук през 1924-а, констатират, че комунистите в България са между 2 и 3 хиляди души, от които 800 са в София”, казва той.

В България се води тиха гражданска война, чиито жертви от двете страни загиват най-често в резултат на атентати. Управляващата десница начело с премиера Александър Цанков също използва терористични методи, като зад някои политически убийства най-вероятно са били репресивните служби на държавата. Още в края на 1924 г. Военната организация на комунистите замисля голям атентат, с който да се нанесе удар срещу репресивния държавен апарат. Междувременно, както посочва проф. Спасов, в страната се подготвя преврат срещу правителството на Цанков, в основата на който са десните земеделци и някои генерали. В Москва, добре информирани за всичко, съветват Компартията да окаже подкрепа на такъв преврат. Българските комунисти обаче решават, че атентатът ще бъде прелюдия към всенародно въстание, но такова въстание не е организирано.

Събитията се развиват стремително и вече са извън контрол. Убити са неколцина леви политици като Вълчо Иванов, Харалампи Стоянов, Тодор Страшимиров. Тайните служби нанасят силен удар и върху нелегалната организация на комунистите, на 26 март 1925 в престрелка загива друг виден лидер на БКП – Яко Доросиев. На 14 април Коминтернът най-после взема правилното решение – съветва българските комунисти да снемат курса на въоръжено въстание. Но вече е фатално късно. Пак в този ден в София е убит ген.Константин Георгиев. Целта е на неговото опело, като се събере елитът на държавата, катедралата да бъде взривена. Изпълнител на атентата е Военната организация на Българската компартия.

Константин Георгиев не е случаен. Освен че е висш военен, той е председател на Демократическия сговор – управляващата партия. Което означава, че на опелото му в „Света Неделя”, където е сложен над 25 килограма динамит,ще бъде събран целият политически и военен елит – отбелязва Людмил Спасов. – И наистина, на 16 април в 15 часа започва  службата. Толкова много народ е имало – военни, депутати, министри, банкери, стопански и културни дейци, че се е наложило софийският митрополит Стефан да помоли ковчегът и Министерският съвет да се придвижат към амвона, за да могат да влязат и идващите. И в 15 часа и 20 минути катедралата е взривена. Внесен е бил и отровен газ – незначително количество. На място загиват над 130 души, но след това от рани и от отравяне умират още хора. Общият брой на загиналите е 213 души. А на ранените – 500.

В отговор властта започва масови арести. Коста Янков е убит в престрелка. Трима от замесените в атентата – Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев, са осъдени и публично обесени. Свързаните с правителството тайни служби и „ескадрони на смъртта” убиват много хора, сред които неколцина интелектуалци, които не са участвали във въоръжената борба. Такива са например журналистът Йосиф Хербст и поетът Гео Милев, блестящ представител на българския модернизъм. Така месец април 1925-а отбелязва най-трагичното разединение, до което някога е стигала българската нация.