Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

С „цветни песни“ по Цветница

БНР Новини
Снимка: архив

Цветница е един от най-обичаните празници във фолклорния ни календар. Отбелязва се седмица преди Великден, когато православната църква чества влизането на Исус Христос в Йерусалим. На този ден празнуват всички с имена на цветя.




У нас го наричат още Връбница – заради обичая да се ходи на църква с върбови клонки и цветя. Берат се сутрин рано от моми и млади жени. Осветени в храма, те се занасят в домовете, заедно с благословията за здраве и благоденствие.




Символ на възраждащата се природа, цветята са неотменима част от всички пролетни празници. Поставяме ги до иконите, украсяваме с тях домовете си. Според народните вярвания моминските китки и венци предпазват младите момичета от лоша среща, лоши очи и от магии. С цветя украсявали главите си и младите невести, а по-възрастните жени ги носели в пазвата – заради аромата и лечебните им сили. Увивали китки и от полски и горски растения. Някога всяка девойка имала свое кътче в двора, в което отглеждала цветя. В много песни се разказва за тази момина градинка, за любовните тайни, споделени с нея. 




„Сяла мома цвете, сяла и му пяла“ е често срещан мотив във фолклорните текстове. Песните понякога са тъжни и разказват за несподелена любов. Други възпяват радостта от живота, пролетта и красотата.

Някога девойките подарявали на момците цветя в знак на обич. За признание в любов се считало и когато момче откъсвало цвете от градината на някое момиче. Като в следващата песен в изпълнение на Венцеслав Пенев, в която девойката казва: „Ако си ерген – сам си откъсни босилек, ако си женен – върви си по пътя!“.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15
Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30