Цветница е един от най-обичаните празници във фолклорния ни календар. Отбелязва се седмица преди Великден, когато православната църква чества влизането на Исус Христос в Йерусалим. На този ден празнуват всички с имена на цветя.
У нас го наричат още Връбница – заради обичая да се ходи на църква с върбови клонки и цветя. Берат се сутрин рано от моми и млади жени. Осветени в храма, те се занасят в домовете, заедно с благословията за здраве и благоденствие.
Символ на възраждащата се природа, цветята са неотменима част от всички пролетни празници. Поставяме ги до иконите, украсяваме с тях домовете си. Според народните вярвания моминските китки и венци предпазват младите момичета от лоша среща, лоши очи и от магии. С цветя украсявали главите си и младите невести, а по-възрастните жени ги носели в пазвата – заради аромата и лечебните им сили. Увивали китки и от полски и горски растения. Някога всяка девойка имала свое кътче в двора, в което отглеждала цветя. В много песни се разказва за тази момина градинка, за любовните тайни, споделени с нея.
„Сяла мома цвете, сяла и му пяла“ е често срещан мотив във фолклорните текстове. Песните понякога са тъжни и разказват за несподелена любов. Други възпяват радостта от живота, пролетта и красотата.
Някога девойките подарявали на момците цветя в знак на обич. За признание в любов се считало и когато момче откъсвало цвете от градината на някое момиче. Като в следващата песен в изпълнение на Венцеслав Пенев, в която девойката казва: „Ако си ерген – сам си откъсни босилек, ако си женен – върви си по пътя!“.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и..