Само допреди двайсетина години живеехме с мисълта, че войната за Европа е останала само в учебниците по история. През 1999 г. обаче дойдоха бомбардировките над съседна Югославия. Земята лека полека попи славянската кръв, като неми свидетели останаха само нащърбените сгради в центъра на Белград. Уж всичко утихна, но ето че отново под канонада от артилерийски изстрели се развихри огненият танц на смъртта – пак близо до нас, но този път – на север, в Украйна.  Централна тема в новините станаха сведенията за завоюване и отстъпване на територии с мерна единица – човешки живот. „В районите на конфликта има около 6 000 души с български етнически произход, наши сънародници, на които сме длъжни да обърнем внимание”, заяви в интервю за bTV от 12 февруари тази година външният министър Даниел Митов и допълни: Отдавна сме инструктирали Генералното консулство в Одеса и посолството ни в Киев облекчено да издават визи на етнически българи. Няколко дни по-късно от Троянския манастир „Успение Богородично” заявиха, че са готови да приютят до 60 бесарабски българи от Украйна. Отзовава се и балчишкото село Гурково. Ето какво разказва кметът му Тодор Георгиев:

Осъществява се контакт с Асоциацията на българите в Украйна. Не след дълго селото топло посреща първия си бесарабски гост. Не само душата, но и дома си пред младия Виталий Дрозда разтваря Мирослав Марчев. И те заживели щастливо… С тази формула се измъкват в приказките, когато започват житейските проблеми.

Имам проблеми. Пристигнах с виза С. Сега тук съм като обикновен турист, човек, пристигнал да си почива. За да получа постоянно пребиваване, а после и гражданство, ми трябва виза D. Искам тук да живея, тук са ми корените, – споделя Виталий Дрозда.

Кметът на Гурково, който помага на Виталий при оформянето на документите, пояснява: „Българското посолство издава на бесарабските българи виза С, която е тримесечна. Когато отиваме в служба „Миграция” обаче, на Виталий му искат виза D, за да му издадат удостоверение за временно пребиваване. Надявам се тези неща да бъдат изяснени, след като с това са се ангажирали и Парламент, и Министерски съвет”.

Виталий е оставил в Украйна съпруга и дете на година и половина. Чака с нетърпение да се съберат на българска земя. За да стане това обаче, той трябва да намери работа, да се стабилизира. Но със споменатата виза С няма право да работи. За да оцелява, в момента той разчита единствено на помощта на възрастния си хазаин. На този фон заявлението на Агенцията за българите в чужбина, че при влошена обстановка българите в Украйна „и особено представителите на по-младото поколение биха могли да потърсят възможности за миграция по посока България” очаква адекватна реакция на компетентните институции. Следва разказът на Мирослав Марчев за това, какво го е накарало да подслони етническия българин и за проблемите, с които се сблъскват: