Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България – майка или мащеха за бесарабските българи?

Виталий Дрозда (вдясно) и подслонилият го Мирослав Марчев.
Снимка: balchiktelegraph.com

Само допреди двайсетина години живеехме с мисълта, че войната за Европа е останала само в учебниците по история. През 1999 г. обаче дойдоха бомбардировките над съседна Югославия. Земята лека полека попи славянската кръв, като неми свидетели останаха само нащърбените сгради в центъра на Белград. Уж всичко утихна, но ето че отново под канонада от артилерийски изстрели се развихри огненият танц на смъртта – пак близо до нас, но този път – на север, в Украйна.  Централна тема в новините станаха сведенията за завоюване и отстъпване на територии с мерна единица – човешки живот. „В районите на конфликта има около 6 000 души с български етнически произход, наши сънародници, на които сме длъжни да обърнем внимание”, заяви в интервю за bTV от 12 февруари тази година външният министър Даниел Митов и допълни: Отдавна сме инструктирали Генералното консулство в Одеса и посолството ни в Киев облекчено да издават визи на етнически българи. Няколко дни по-късно от Троянския манастир „Успение Богородично” заявиха, че са готови да приютят до 60 бесарабски българи от Украйна. Отзовава се и балчишкото село Гурково. Ето какво разказва кметът му Тодор Георгиев:

Селото ни е будно. По време на войните през 1918-1919 г. жители на Гурково принудително са изселени в Румъния, а след освобождаването на северна Добруджа от румънците доста добруджанци се преселват в Гурково. Хората ни са изпитали на гърба си несгодите на преселението и затова сега изразяват съчувствие и готовност да помогнат на бедстващите българи.


Осъществява се контакт с Асоциацията на българите в Украйна. Не след дълго селото топло посреща първия си бесарабски гост. Не само душата, но и дома си пред младия Виталий Дрозда разтваря Мирослав Марчев. И те заживели щастливо… С тази формула се измъкват в приказките, когато започват житейските проблеми.

Имам проблеми. Пристигнах с виза С. Сега тук съм като обикновен турист, човек, пристигнал да си почива. За да получа постоянно пребиваване, а после и гражданство, ми трябва виза D. Искам тук да живея, тук са ми корените, – споделя Виталий Дрозда.

Кметът на Гурково, който помага на Виталий при оформянето на документите, пояснява: „Българското посолство издава на бесарабските българи виза С, която е тримесечна. Когато отиваме в служба „Миграция” обаче, на Виталий му искат виза D, за да му издадат удостоверение за временно пребиваване. Надявам се тези неща да бъдат изяснени, след като с това са се ангажирали и Парламент, и Министерски съвет”.

Виталий е оставил в Украйна съпруга и дете на година и половина. Чака с нетърпение да се съберат на българска земя. За да стане това обаче, той трябва да намери работа, да се стабилизира. Но със споменатата виза С няма право да работи. За да оцелява, в момента той разчита единствено на помощта на възрастния си хазаин. На този фон заявлението на Агенцията за българите в чужбина, че при влошена обстановка българите в Украйна „и особено представителите на по-младото поколение биха могли да потърсят възможности за миграция по посока България” очаква адекватна реакция на компетентните институции. Следва разказът на Мирослав Марчев за това, какво го е накарало да подслони етническия българин и за проблемите, с които се сблъскват:

Реших да подслоня един бедстващ човек, който бяга от войната и който е с български корени. Неговата баба е забегнала в Запорожието през Руско-турската война. Днес той е принуден да бяга обратно в земите на дедите си. Но съществуват големи проблеми. Когато са му помагали да дойде насам, не са му казали, че без виза D той не може да остане в страната повече от 3 месеца. А дните минават. Той е тук вече около 20 дни. Аз с мои средства успявам да му дам топлина, уют. Но той се нуждае от пари. Семейството му разпродава имотите си за жалки пари, за да събере някаква сума и да дойде тук. Той също има нужда от пари. Около 2 500 евро са му необходими за оформяне, превод и заверки на документите и получаване на виза D. Всеки идва тук и се натиска, разни медии правят записи и си правят имидж, но никой не е дошъл да каже „Ето, Виталий, заповядай пари, дрехи, храна”. Единствено кметът се отзова и първия ден донесе храна и малко средства, за което сме му благодарни.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 28

В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..

публикувано на 28.11.24 в 11:29

ВАС отново не си избра председател

Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..

публикувано на 28.11.24 в 11:28

Между София и Пиза тръгва директен полет

От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..

публикувано на 28.11.24 в 11:25