Миналата седмица българският външен министър Даниел Митов обсъди при официално посещение в Словакия т. нар. словашко предложение „Истринг" (Eastring) за създаване на инфраструктура за природен газ, по която Югоизточна Европа  да получава синьо гориво от Северна и Западна Европа. Въпросната инфраструктура би била свързана с турския хъб, предвиждан при реализация на проекта „Турски поток“, и би позволила доставки през Турция на газ от Каспийския басейн, Ирак, Иран и Източното Средиземноморие. След визитата на министър Митов в Словакия, разговорите за предложението „Истринг” продължиха на експертно ниво в София и в неделя стана известно, че България, Румъния, Унгария и Словакия са близо до подписване на меморандум за строителството на газопровод „Ийстринг” от словашко-украинската до българо-турската граница. Газопроводът би влязъл в експлоатация през 2018 г. и мощността му можела да достигне до 40 милиарда куб. метра газ годишно.

Ден преди министър Митов да посети Словакия, премиерът Бойко Борисов дискутира в София с азербайджанския президент Илхам Алиев идеята да бъде размразен проектът за трансконтинентален газопровод Набуко. И този проект, подобно на газопровода „Ийстринг”, би захранвал България с газ от неруски произход. Борисов каза, че с Алиев ще поставят въпроса незабавно на Европейската комисия, но експерти отбелязаха, че всъщност проектът за газопровод „Набуко-Запад“ не бе прекратен с политическо решение, а с решение на акционерите в него.

Настойчивостта, с която българските власти търсят алтернатива на руските доставки на газ е разбираема, предвид очакваното спиране на транзита им през Украйна. Опасения от газова криза като тази от 2009 г. имаше още служебното правителство, предхождало сегашния кабинет „Борисов“, което предприе спешни мерки за предпазване от такава. Водиха се преговори с Атина, с която София има споразумения за получаване на газ при условия на криза, но при криза и самата Гърция би изпаднала в недостиг на синьо гориво. По онова време като по-сериозен вариант се възприемаха доставките на азербайджански газ по проекта за Южен газов коридор. България има договор с Азербайджан за внос на 1 милиард кубически метра годишно от находището Шах Дениз, но строителството на съответния газопровод започна едва през 2014 г. Не са изградени и интерконекторните връзки на българската газопреносна система с Турция и Гърция, представляващи част от него и за които се говори от години.

Усилията на България да преодолее почти изключителната си зависимост от доставките на руски газ са разбираеми, но очевидно не и за Европейската комисия. Електронно издание EurActiv, близко до ЕК, съобщи вчера, че в Брюксел съветник в дирекцията „Енергетика" към ЕК публично е констатирал, че на България й липсва политическа воля да изгради газови връзки със съседните държави, за да намали зависимостта си от руския газ. Имало много възможности, които не се използват заради регулаторни ограничения в резултат на политическо възпиране. Според съветника, Европейската комисия вече е дала достатъчно пари за газопровода със Сърбия, но той не се изпълнява, заради нежелание на местните власти. Същото се отнасяло и за газопровода с Гърция. Критични бележки експертът направил и спрямо отношенията между България и Румъния и България и Турция, които не можели да се разберат за новите газопроводи. Според представителя на ЕК, на фона на тези проблеми на България не й отива да говори за нов „Набуко".

При тези обстоятелства, към днешна дата възможностите за реална алтернатива на доставките на руски газ са неясни, поне в краткосрочен план. Подразбира се обаче, че предвид необходимостта от изграждане на нови газови инфраструктури и от договаряния със съседни държави, алтернативата е постижима не в краткосрочен, а в средносрочен план и вероятно на по-висока цена.