България е една от малкото страни в Европа, където все още се срещат вълци. Според някои, като например ловците, броят им е прекалено висок. Според други, природозащитниците, видът има нужда от специално внимание. Впрочем и у нас, както и в цяла Европа, сивият вълк е защитен вид. Присъствието му е знак за добро здраве на горските екосистеми. В Западна Европа този едър хищник отдавна е изчезнал, твърди Андрей Ковачев от Сдружението за дивата природа „Балкани“.Оттук и по-голямата отговорност за опазването му на държавите, чиито гори той все още кръстосва.

„На Запад вълкът е изтласкан от човека още в късното Средновековие и напълно е изчезнал, казва Андрей. – Там има дори създадена силна нетърпимост към епизодичните му появи. Когато отделни индивиди навлязат в горите на Швейцария или Германия, настава голяма олелия. Защото населението на тези страни отдавна е отвикнало да съжителства с този вид. Докато по на изток, тук при нас, това съжителство е традиционно. Хората знаят как да съществуват заедно с вълка, как да пазят стадата. Всяко стадо у нас си има куче, което да го пази от нападения.”

Доста голяма популация на вълци има в съседна Румъния, а най-разпространен е видът в Русия, добавя експертът. В момента се провеждат изследвания за определяне числеността на този вид у нас. По неокончателни данни вълците в нашите гори са между 500 и 1000 индивида. Разработен бе план за управление на този вече рядък за Европа едър хищник. Андрей Ковачев отхвърля категорично твърденията на ловците, че имаме голяма популация от вълци, които унищожават дивеча. Според него истината е точно обратната – човекът е на път да унищожи вълка, а и дивеча като цяло.

„Най-големите заплахи са свързани с човека, казва г-н Ковачев. – Едната заплаха е в това, че бракониерството отнема хранителната база на вълка. Не вълкът изтребва дивеча, а човекът или по-точно, бракониерите. Вълкът наистина се храни с елени и сърни, но не той унищожава популациите им. Защото вълкът в природата е санитар, той би посегнал преди всичко на болните животни. Докато бракониерите се целят в елитните екземпляри. Другата заплаха е начинът, по който се отстрелва този вид в България с цел регулиране на неговата численост. Това се прави чрез хайки, които разстройват цялата социална структура на вълчата глутница като се убива алфа мъжкарят, т.е. лидерът. Ако трябва да се отстрелват вълци, най-добре е на мушка да са по-скоро младите индивиди, мигриращи в търсене на нови територии. Но това могат да вършат само специализирани ловци, които знаят да правят подборен отстрел, а не масов лов чрез хайки.И тукби трябвало държавата да се погрижи и обучи такива ловци.”

Какви са основните препоръки на подготвения план за управление на вълчата популация, който в момента се обсъжда публично?

„Първо, това е борба с бракониерството, за да може да се опази хранителната база на вида, което ще е добре и за нас, хората – да имаме повече елени и сърни в горите, посочва Андрей. – А и за да не нападат вълците добитъка на хората. И второто искане е да се въведе забрана за лов през размножителния им период – пролетно-летния сезон. Тогава вълкът не е на глутници, а на семейни двойки и е много по-уязвим. Тази идея все още среща голяма съпротива сред ловците. Но в съседни държави като Румъния например подобна мярка е въведена от години и не предизвиква никакви проблеми.”

По думите на Андрей Ковачев, вълкът има голям съюзник в лицето на децата. Защото те нямат предубеждение към това животно и се отнасят към него положително. Необходима е работа с тях, за да не се настроят срещу вълка в по-късна възраст, както се е случило с част от предишните поколения.