Помните ли „Десетилетието на ромското включване”? Започна преди 10 години и приключи преди броени дни. Началото беше поставено в началото на февруари 2005 г. в София на помпозно тържество с участието на премиерите на всичките 12 страни от Източна Европа, които се включиха във включването. Десет години по-късно никой не си направи труда да отбележи края му, камо ли да отчете свършената работа, защото най-вероятно нищо не е свършено.
Благородната инициатива си беше поставила амбициозната цел да осигури на най-голямото малцинство в Европа равен достъп до образование, трудов пазар, здравна грижа и да подобри условията за живот. Завидната финансова подкрепа бе осигурена от института Отворено общество и Световната банка. На полувремето на десетилетието и ЕС се включи в интеграционния план, като задължи през 2011 г. своите членки, да разработят съответна стратегия. Но ромското десетилетие така и не успя да надскочи сухите декларации на правителства и НПО, и видими резултати няма. Вълшебният ефект „преди/след“ в ромските квартали не действа – там преди и след десетилетието мизерията е същата. Схлупените тухлени бараки все още са неизмазани, а импровизираните улици, които няма да откриете в нито една карта, са покрити със слоеве кал, но не и с асфалт. Всяка къща е със сателитна чиния, но животът не тече пред телевизора, а на улицата, където в неописуема мърсотия играят деца, наглеждани от невръстните си майки и баби. В такива гета живеят поне половината от българските роми, а две трети от тях през живота си не напускат махалите. Десетилетието на ромското включване не успя да промени тези статистически данни.
Защото десетилетието остана на хартия и не успя да прескочи от докладите и конференциите „на терен” в ромските махали. Инициативата не намери (или не пожела да намери) роми, които да се превърнат в движещата сила на интеграцията, а остави тази работа на чиновниците. Според неправителствените защитници на човешките права десетилетието не успя, защото правителствата така и не приеха ромите за равноправни партньори, но това е само част от проблема. Другата част се отнася до това, че народилите се ромски организации и партии-еднодневки (не без финансовата подкрепа на десетилетието) така и не се превърнаха в защитници на интересите на хората в махалите. Защитниците на човешки права забравят и друго – освен права хората от едно общество имат и задължения, например задължението да изпращат децата си на училище. До края на десетилетието на ромското включване не се случи нищо осезаемо. Остана само горчивият вкус на безсмислено и безрезултатно изхарчени пари.
Националната кампания "Капачки за бъдеще", която цели да закупи медицинска апаратура за лечението на деца, се провежда в София и още пет града. Инициаторите й очакват да съберат около 60 тона пластмаса на централния столичен площад "Княз Александър I"...
Столичани предадоха разделно около 8 тона отпадъци от своите мазета, гаражи и тавани по време на второто издание на "МаГаТа Фест", който се състоя в район "Младост". В рамките на четири часа бяха събрани 700 кг текстил, 150 кг хартия, по 50 кг пластмаса..
Бедствено положение е обявено в монтанското село Лехчево, община Бойчиновци, след проливния дъжд снощи, който наводни къщи и доведе до евакуация на жители. Две жени на 70 и на 93 г. попаднаха във воден капан и бяха спасени с лодка. " Ситуацията е..
Младежи католици от цялата страна се събраха в храма "Св. Франциск от Азизи" в село Белозем, община Раковски, за да се включат онлайн в изпращането на..
Бедствено положение е обявено в монтанското село Лехчево, община Бойчиновци, след проливния дъжд снощи, който наводни къщи и доведе до евакуация на..
Националната кампания "Капачки за бъдеще", която цели да закупи медицинска апаратура за лечението на деца, се провежда в София и още пет града...