Горещото лято на 1968 г. променя много съдби. Надеждата за демократични промени и „социализъм с човешко лице“, покълнали с Пражката пролет, бързо са задушени в братската „прегръдка“ на интернационализма през горещия август, когато войски на Съветския съюз и негови съюзници от Варшавския договор нахлуват в Чехословакия и на практика окупират страната. В същата година Джоко Росич, който все още не е открил актьора в себе си, работи в Българското радио:

„Радио София е съставна част от живота ми, защото аз дадох на този раздел на радиото, който се наричаше по мое време „Предавания за чужбина“, най-хубавите си години. През 1968 година, в есента след събитията в Чехословакия, които тогава се наричаха контрареволюция, в радиото бе направена чистка. Беше огледан целият състав на всички, които работят в радиото, и онези, които имаха нещо, заради което би могло да се хване някой, бяха отстранени. Аз по това време бях югославски поданик и тогава бяха казали, че не може чужд поданик да бъде в радиото, макар че в „Предавания за чужбина“ беше пълно с чужди поданици. Имаше доста руски поданици. Тях не ги изгониха, но аз понеже бях югославски, разбира се, че трябваше да бъда изгонен.“

В „Книга за Радио Варна“ авторката Виолета Тончева припомня едно свидетелство за тези тягостни дни. То е на Индра Димитрова от Програмата на чужди езици на Радио Варна: "От сезона 1968 г. си спомням главно събитията през август в Чехословакия. Имаше напрежение между туристите, които демонстрираха на площада във Варна срещу нахлуването на войските от Варшавския договор в тяхната страна. Една августовска сутрин ме извикаха при главния шеф. Там ми представиха някакъв човек. Той щял да следи какво превеждам и какво ще чета пред микрофона. И наистина –той неотлъчно ме следваше –сядаше до мен, докато подготвях информационния бюлетин, после идваше с мен и в студиото. Беше ме страх... Вечер вкъщи слушах предаванията на (вече) дисидентското Радио Прага и съпоставях информацията с тази, която ме караха да превеждам и чета. Беше ме срам...".

Властта сваля меките ръкавици и опакото на пестника й опитват няколко души, работещи в радиото. Марко Стойчев, единият от творческия тандем братя Мормареви, е уволнен като главен редактор в редакция „Хумор, сатира и забава“. Отстранени са и колегите му Константин Костов, Васил Станилов, Георги Ивчев. Съдбата им споделя и Джоко Росич:

В историята България остава като първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет. Това става с решение на парламента през 1990 г., а по-късно, през 1997 г., ще го направи лично и президентът Петър Стоянов по време на посещението си в Прага.

Изгонен от радиото, Джоко Росич пък става един от най-популярните и обичани български артисти и изиграва в киното над 110 роли.