Горещото лято на 1968 г. променя много съдби. Надеждата за демократични промени и „социализъм с човешко лице“, покълнали с Пражката пролет, бързо са задушени в братската „прегръдка“ на интернационализма през горещия август, когато войски на Съветския съюз и негови съюзници от Варшавския договор нахлуват в Чехословакия и на практика окупират страната. В същата година Джоко Росич, който все още не е открил актьора в себе си, работи в Българското радио:
„Радио София е съставна част от живота ми, защото аз дадох на този раздел на радиото, който се наричаше по мое време „Предавания за чужбина“, най-хубавите си години. През 1968 година, в есента след събитията в Чехословакия, които тогава се наричаха контрареволюция, в радиото бе направена чистка. Беше огледан целият състав на всички, които работят в радиото, и онези, които имаха нещо, заради което би могло да се хване някой, бяха отстранени. Аз по това време бях югославски поданик и тогава бяха казали, че не може чужд поданик да бъде в радиото, макар че в „Предавания за чужбина“ беше пълно с чужди поданици. Имаше доста руски поданици. Тях не ги изгониха, но аз понеже бях югославски, разбира се, че трябваше да бъда изгонен.“
В „Книга за Радио Варна“ авторката Виолета Тончева припомня едно свидетелство за тези тягостни дни. То е на Индра Димитрова от Програмата на чужди езици на Радио Варна: "От сезона 1968 г. си спомням главно събитията през август в Чехословакия. Имаше напрежение между туристите, които демонстрираха на площада във Варна срещу нахлуването на войските от Варшавския договор в тяхната страна. Една августовска сутрин ме извикаха при главния шеф. Там ми представиха някакъв човек. Той щял да следи какво превеждам и какво ще чета пред микрофона. И наистина –той неотлъчно ме следваше –сядаше до мен, докато подготвях информационния бюлетин, после идваше с мен и в студиото. Беше ме страх... Вечер вкъщи слушах предаванията на (вече) дисидентското Радио Прага и съпоставях информацията с тази, която ме караха да превеждам и чета. Беше ме срам...".
Властта сваля меките ръкавици и опакото на пестника й опитват няколко души, работещи в радиото. Марко Стойчев, единият от творческия тандем братя Мормареви, е уволнен като главен редактор в редакция „Хумор, сатира и забава“. Отстранени са и колегите му Константин Костов, Васил Станилов, Георги Ивчев. Съдбата им споделя и Джоко Росич:
В историята България остава като първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет. Това става с решение на парламента през 1990 г., а по-късно, през 1997 г., ще го направи лично и президентът Петър Стоянов по време на посещението си в Прага.
Изгонен от радиото, Джоко Росич пък става един от най-популярните и обичани български артисти и изиграва в киното над 110 роли.
10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..
Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият..
На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят..