Нивото на корупция в България през 2013-2014 г. е достигнало нов връх за последните 15 години. Това сочи 11-ият доклад на Центъра за изследване на демокрацията по темата. Той е подготвен по Инициативата за развитие и почтеност в ЮИЕ и за първи път обхваща 9 страни от Балканите: България, Хърватска, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора, Сърбия и Турция. България е 3-та по подкупи /29%/ след Черна гора /31%/ и Албания /39%/, а най-малко рушвет на чиновници са давали в Турция и Хърватска /8-9%/. Но дори и тези най-ниски нива са далеч над средните за ЕС, т.е. явлението е масово на Балканите. В 2014 г. обаче, с фалита на КТБ, българите станаха свидетели и на застрашителни прояви на политическата корупция дори в най-силни правоприлагащи органи: Прокуратура, Финансово разузнаване, БНБ. Какво още показва картината? За Радио България темата коментира Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на ЦИД:
„Тя показва, че „безвремието” в последните 2 политически години е довело до много сериозен ръст на административната корупция. В момента сме на най-високите нива, измервани въобще от Системата за мониторинг на корупцията в България от 1999 г. насам – близо 160 хил. подкупа на месец. Т.е., има много сериозно разхлабване на системите за борба с корупцията в България, а и сериозна политическа корупция по високите етажи на властта. Ако погледнем положението в Югоизточна Европа за периода 2001-2014 г., България пак не стои добре. Ние сме на ниво на страните от Западните Балкани-нечленки на ЕС. По разпространение на корупцията сме по-зле и от Хърватска, най-новата страна-членка. Позитивната новина все пак е, че България спрямо страните в Западните Балкани има много по-прозрачна система за управление. А и българите са много по-негативно настроени, в пик на нетърпимост, към корупцията като „социално зло”. Тоест, по разпознаването и моралното й отхвърляне България показва черти, много по-близки до страните в ЕС. Това поражда сериозен, взривоопасен социално политически заряд у българското общество.”
За разлика от страни като Румъния, Хърватска и Словения, които имат работещ модел за независимо разследване на корупцията, в България още няма нито една осъдителна присъда по върховете на властта. Но може и такава да се появи, защото и от ЕК има сериозен натиск в тази посока, отбеляза анализаторът.
„В България повишената прозрачност даде много по-ясна представа какво се случва в казуса с КТБ, с външния натиск по газопровода „Южен поток”. Българите разполагаха за тях с много повече информация, въпреки опитите да се заглушат през контролирани медии. Преди 10 години нямаше изобщо и да научим какво и как се случва?”
По думите на Руслан Стефанов корупция и политическа нестабилност са в сложна двустранна зависимост, при това корупцията е системен, труден за решаване проблем, още от преди демократичните промени у нас в 1989 г. Надеждата за промяна е пак в политиката, в демократичния характер на системата от партии на гражданска основа и шанса на всеки 4 години най-много да се сменя политическият елит и да се появят лидери и политики, които да доведат до излизане от порочния кръг. ”
Стефанов предполага, че докладът на ЕК идния месец за напредъка на България в „Правосъдие и вътрешен ред” ще отчете липса на практически напредък в борбата с корупцията. Но предполага също, че той ще даде шанс на новото българско правителство на Бойко Борисов да даде платформа за решение. Стефанов очаква още докладът за България да бъде свързан и с Антикорупционния доклад на ЕС за всички страни-членки.
Анализаторът обаче смята, че бъдеща Европейска прокуратура не е панацея:
„Решаването на най-корупционните въпроси винаги е ставало с местни сили. Тук заинтересоваността е най-голяма, защото корупцията засяга най-много хората, които живеят и се сблъскват с нея в България.”
В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..
Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на..
В "България днес" на 29 ноември се спираме събитията с балкански адрес от изминалата седмица, събрани в традиционния ни петъчен информационен обзор "По..