Нивото на корупция в България през 2013-2014 г. е достигнало нов връх за последните 15 години. Това сочи 11-ият доклад на Центъра за изследване на демокрацията по темата. Той е подготвен по Инициативата за развитие и почтеност в ЮИЕ и за първи път обхваща 9 страни от Балканите: България, Хърватска, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора, Сърбия и Турция. България е 3-та по подкупи /29%/ след Черна гора /31%/ и Албания /39%/, а най-малко рушвет на чиновници са давали в Турция и Хърватска /8-9%/. Но дори и тези най-ниски нива са далеч над средните за ЕС, т.е. явлението е масово на Балканите. В 2014 г. обаче, с фалита на КТБ, българите станаха свидетели и на застрашителни прояви на политическата корупция дори в най-силни правоприлагащи органи: Прокуратура, Финансово разузнаване, БНБ. Какво още показва картината? За Радио България темата коментира Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на ЦИД:

„Тя показва, че „безвремието” в последните 2 политически години е довело до много сериозен ръст на административната корупция. В момента сме на най-високите нива, измервани въобще от Системата за мониторинг на корупцията в България от 1999 г. насам – близо 160 хил. подкупа на месец. Т.е., има много сериозно разхлабване на системите за борба с корупцията в България, а и сериозна политическа корупция по високите етажи на властта. Ако погледнем положението в Югоизточна Европа за периода 2001-2014 г., България пак не стои добре. Ние сме на ниво на страните от Западните Балкани-нечленки на ЕС. По разпространение на корупцията сме по-зле и от Хърватска, най-новата страна-членка. Позитивната новина все пак е, че България спрямо страните в Западните Балкани има много по-прозрачна система за управление. А и българите са много по-негативно настроени, в пик на нетърпимост, към корупцията като „социално зло”. Тоест, по разпознаването и моралното й отхвърляне България показва черти, много по-близки до страните в ЕС. Това поражда сериозен, взривоопасен социално политически заряд у българското общество.”

За разлика от страни като Румъния, Хърватска и Словения, които имат работещ модел за независимо разследване на корупцията, в България още няма нито една осъдителна присъда по върховете на властта. Но може и такава да се появи, защото и от ЕК има сериозен натиск в тази посока, отбеляза анализаторът.

„В България повишената прозрачност даде много по-ясна представа какво се случва в казуса с КТБ, с външния натиск по газопровода „Южен поток”. Българите разполагаха за тях с много повече информация, въпреки опитите да се заглушат през контролирани медии. Преди 10 години нямаше изобщо и да научим какво и как се случва?”

По думите на Руслан Стефанов корупция и политическа нестабилност са в сложна двустранна зависимост, при това корупцията е системен, труден за решаване проблем, още от преди демократичните промени у нас в 1989 г. Надеждата за промяна е пак в политиката, в демократичния характер на системата от партии на гражданска основа и шанса на всеки 4 години най-много да се сменя политическият елит и да се появят лидери и политики, които да доведат до излизане от порочния кръг. ”

Стефанов предполага, че докладът на ЕК идния месец за напредъка на България в „Правосъдие и вътрешен ред” ще отчете липса на практически напредък в борбата с корупцията. Но предполага също, че той ще даде шанс на новото българско правителство на Бойко Борисов да даде платформа за решение. Стефанов очаква още докладът за България да бъде свързан и с Антикорупционния доклад на ЕС за всички страни-членки.

Анализаторът обаче смята, че бъдеща Европейска прокуратура не е панацея:

„Решаването на най-корупционните въпроси винаги е ставало с местни сили. Тук заинтересоваността е най-голяма, защото корупцията засяга най-много хората, които живеят и се сблъскват с нея в България.”