На 27 ноември се навършиха 95 години от подписването на Ньойския договор, който слага край на участието на България в Първата световна война. Страната ни, която е в лагера на победените, излиза от конфликта с откъснати от нея територии и население, задължена е да изплаща огромни репарации, а армията търпи големи рестрикции. Годишнината от договора бе повод за Паметна вечер в Столична библиотека под мотото „Не сме разделени”. Заглавието е от стихотворението „Граница” на големия български интелектуалец и общественик Емануил Попдимитров, защитник на обединителната кауза. Вечерта бе под патронажа на вицепрезидента на България Маргарита Попова.
„Емануил Попдимитров е човекът, който направи нещо нечувано на една от конференциите в Женева, където на конгрес на малцинствата отиде неканен, като председател на Комитета за бежанците – посочи Маргарита Попова. – И със своята блестяща реч, произнесена на френски език, направи така, че в Югославия да бъде признато българското малцинство. Направи така, че Западна Европа да чуе и да запомни добре, че пактът на Ньойския договор и другите договори от Парижката конференция направиха нечувани злини на човечеството и от морална, и от историческа, и от психологическа гледна точка. Там, от високата трибуна, той произнесе своята вярност и своята клетва като защитник на Западните покрайнини. Днес тук са нашите сънародници от Цариброд и от Босилеград, хората, които знаят и обичат своя Емануил Попдимитров.”
Маргарита Попова отбеляза още, че българите от Западните покрайнини заслужават поклон, защото и до ден днешен се борят за своите права на българско малцинство.
„Ние имаме късмета и шанса да живеем в Европейското семейство заедно – посочи тя. – Искаме към това семейство да се присъединят и нашите съседи, за да бъде Европа по-силна, за да напълним със съдържание понятията за добросъседство, добросърдечност и взаимно сътрудничество. И да подкрепяме нашите съседи за европейско членство тогава, когато те наистина изпълнят своите задължения, за да предоставят правата на българското малцинство в тяхната цялост и дълбочина, такива, за които нашите сънародници се борят отколе и такива, за които нашите сънародници не само мечтаят. Те ги заслужават, защото те са част от гръбнака на силата на нашите съседи и в икономическо, и в политическо, и в културно отношение. И това днес никой не може да отрече.”
Ето какво каза за Радио България Иван Николов – литератор и общественик, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград, Сърбия.
„Трябва да си призная, че през изтеклите години май бяха позатихнали контактите. И това събуждане ми дава надеждата, че ние ще продължим нашата, бих казал, възрожденска дейност в Западните покрайнини с идеята да разпространяваме и създаваме българска култура, да търсим допълнителни контакти с цел опазване на националната идентичност и създаване на нова европейска перспектива, надявам се, с кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз. И с факта, че България все пак е европейска страна, която така или иначе ще бъде длъжна да провежда една европейска политика, една съвременна политика към българите в чужбина. И това е, надявам се, единствената надежда за оцеляване на българското население в Босилеград, което претърпя ужасни последствия от тази великосръбска асимилационна политика, която в продължение на девет десетилетия и половина успя да стопи българското население от 120 хиляди на 18 500 души.”
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на..