Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

95 години от Ньойския договор: Не сме разделени

БНР Новини
Снимка: Венета Павлова

На 27 ноември се навършиха 95 години от подписването на Ньойския договор, който слага край на участието на България в Първата световна война. Страната ни, която е в лагера на победените, излиза от конфликта с откъснати от нея територии и население, задължена е да изплаща огромни репарации, а армията търпи големи рестрикции. Годишнината от договора бе повод за Паметна вечер в Столична библиотека под мотото „Не сме разделени”. Заглавието е от стихотворението „Граница” на големия български интелектуалец и общественик Емануил Попдимитров, защитник на обединителната кауза. Вечерта бе под патронажа на вицепрезидента на България Маргарита Попова.

„Емануил Попдимитров е човекът, който направи нещо нечувано на една от конференциите в Женева, където на конгрес на малцинствата отиде неканен, като председател на Комитета за бежанците – посочи Маргарита Попова. – И със своята блестяща реч, произнесена на френски език, направи така, че в Югославия да бъде признато българското малцинство. Направи така, че Западна Европа да чуе и да запомни добре, че пактът на Ньойския договор и другите договори от Парижката конференция направиха нечувани злини на човечеството и от морална, и от историческа, и от психологическа гледна точка. Там, от високата трибуна, той произнесе своята вярност и своята клетва като защитник на Западните покрайнини. Днес тук са нашите сънародници от Цариброд и от Босилеград, хората, които знаят и обичат своя Емануил Попдимитров.”

Маргарита Попова отбеляза още, че българите от Западните покрайнини заслужават поклон, защото и до ден днешен се борят за своите права на българско малцинство.

„Ние имаме късмета и шанса да живеем в Европейското семейство заедно – посочи тя. – Искаме към това семейство да се присъединят и нашите съседи, за да бъде Европа по-силна, за да напълним със съдържание понятията за добросъседство, добросърдечност и взаимно сътрудничество. И да подкрепяме нашите съседи за европейско членство тогава, когато те наистина изпълнят своите задължения, за да предоставят правата на българското малцинство в тяхната цялост и дълбочина, такива, за които нашите сънародници се борят отколе и такива, за които нашите сънародници не само мечтаят. Те ги заслужават, защото те са част от гръбнака на силата на нашите съседи и в икономическо, и в политическо, и в културно отношение. И това днес никой не може да отрече.”

Ето какво каза за Радио България Иван Николов – литератор и общественик, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград, Сърбия.

„Трябва да си призная, че през изтеклите години май бяха позатихнали контактите. И това събуждане ми дава надеждата, че ние ще продължим нашата, бих казал, възрожденска дейност в Западните покрайнини с идеята да разпространяваме и създаваме българска култура, да търсим допълнителни контакти с цел опазване на националната идентичност и създаване на нова европейска перспектива, надявам се, с кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз. И с факта, че България все пак е европейска страна, която така или иначе ще бъде длъжна да провежда една европейска политика, една съвременна политика към българите в чужбина. И това е, надявам се, единствената надежда за оцеляване на българското население в Босилеград, което претърпя ужасни последствия от тази великосръбска асимилационна политика, която в продължение на девет десетилетия и половина успя да стопи българското население от 120 хиляди на 18 500 души.”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..

публикувано на 30.09.24 в 09:15
На 20 септември екипът на проф. Людмил Вагалински откри статуя в Хераклея Синтика, три дни по-късно откриха и главата на скултурата.

В Хераклея Синтика откриха подова мозайка и главата на римска статуя

Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..

публикувано на 23.09.24 в 16:17

85 археолози от цяла Европа се събират в България на конгрес за римските дунавски провинции

От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..

публикувано на 23.09.24 в 07:10