Оповестено през септември проучване на WWF България направи опит да сложи цифри зад масовото усещане, че българската гора незаконно се сече. И тези цифри са силно обезпокоителни. Годишният обем на незаконната сеч достига една четвърт от общо добиваните у нас към 7 млн. куб. метра дървесина, от което държавата губи към 50 млн. евро. Според появило се по-късно изследване на друга екоорганизация „Синята планета”, използвала снимки с дронове, цифрите са двойно по-големи. Без да говорим за тежкия удар върху равновесието на природата в планините и неговите последици за водните запаси, ерозията на почвите и климата.

Доживяхме да видим сериозна управленска воля за справяне с проблема. Конкретните мерки, изготвени това лято от временното правителство в съдействие с неправителствени организации, бяха възприети и от настоящия кабинет. Те се отнасят предимно до затягане на контрола. Ще бъдат създадени 173 мобилни контролни екипи. Така дърводобивът в един район ще се следи от командировани горски служители от друг район за избягване на местните корупционни връзки. За конкретното разрешение за сеч ще се издава електронен билет, а всички отсечени трупи ще носят пластмасова пластина с идентификационен код. До юли 2015 г. ще бъде създадена единна информационна система, способна да проследява пътя на добива и търговията с дървесина от мястото на сечта до склада и преработката, оповести министърът на земеделието и храните Десислава Танева.

„Приветстваме тези стъпки”, заяви за Радио България Нели Дончева, ръководител на програма „Гори” във WWF България. „Но смятаме, че може да се направи повече и се надяваме това да се случи. Пластмасовите контролни пластини могат да се поставят само на едрите трупи. Те не могат да обхванат дървесината за огрев и технологичната дървесина, предназначена за производство на хартия. За този тип много разпространена незаконна сеч трябва да се търсят други решения.”

През последните години най-сериозен се оказва проблемът с масовото изсичане на частните гори в България, въпрос който също трябва да се следи по-изкъсо, добавя екологът. Следваща очаквана стъпка е извършването на надеждна инвентаризация на дървесните запаси на страната, каквато отдавна не е правена. Досега къде поради неточност на методите, къде съзнателно обемът на запасите е подценяван, което позволява разликата с реалния по-голям обем в даден участък за изсичане да остане за сметка на сивия сектор. Еколозите настояват в процеса на инвентаризация освен лесовъди да участват и биолози, които да определят горските участъци с висока природозащитна стойност, където не е разумно да се сече. Тъй като българският горски фонд е сред малкото в Европа, където все още се срещат големи масиви с вековни, девствени гори, даващи подслон на безценно биоразнообразие.

Въпросът с незаконната сеч не е само вътрешен, но и европейски въпрос, подчертава Нели Дончева.

„България е длъжна да прилага европейския регламент IUTR 995 за недопускане на пазара на европейския съюз на незаконна дървесина. Предприемането на стъпки за контрол на дървесината по цялата верига от отсичането до крайния потребител е повече от наложително.”

Природозащитната общност гласува доверие на сегашния зам.-министър на земеделието, професорът лесовъд Георги Костов за повеждане на решителна битка срещу незаконната сеч в родната гора. Признават, че тя никак няма да е лека.