България и Румъния са в дъното на класацията по редовно изплащане на задълженията си в ЕС. Това сочат данните на ежегодното проучване на EOS GRUP „Навици за плащане в Европа” за 2014 г., проведено в дванадесет страни-членки. Основна причина за това е кризата, но трябва да се променят и навиците на бизнеса и крайните клиенти при плащания, е един от изводите.
В Германия, Франция и Испания например, клиентите плащат сметките си сравнително навреме, докато в България, Румъния, Словакия и Гърция, а и във Великобритания, кредиторите трябва да са доста по-търпеливи към нередовните платци, каза Райна Миткова, шеф на Асоциацията на колекторските фирми у нас при представянето на данните. По думите й, по индекса „финансова дисциплина” България е най-зле в търговията, следвана от сектор „услуги”.
„Тази година българските компании са от първенците по най-забавени плащания заедно с Румъния. На практика от всички фактури за вземания у нас само седемдесет на сто се изплащат навреме, двадесет и пет процента са забавени плащания, а пет процента – отписани като несъбираеми. Аналогично е положението и в съседна Румъния. В противоположния полюс като добър пример може да се посочи Германия. Там плащаните навреме вземания и фактури са 83 на сто, забавените – шестнадесет процента, а несъбираемите – около два процента. Добър пример е и Франция (осемдесет на сто навреме платени). Като цяло в Западна Европа се наблюдава по-навременно плащане от Източна Европа.”
За повечето български фирми главните причини за нередовното плащане на дълговете са липсата на пари-кеш и забавените плащания от собствени клиенти, което се превръща в омагьосан кръг. А за физическите лица това са безработицата (35 процента) и умишленото неплащане (31 на сто). Българските компании са сред първите в Източна Европа и по най-кратки срокове за погасяване на отложени плащания, изисквани от кредиторите, с тенденция те да стават все по-кратки. По този показател ние сме на второ място след Полша в региона. Най-дълги срокове на клиентите си у нас дават фирмите в промишлеността (40 дни), а най-кратки – в търговията (34 дни) и услугите (37 дни).
За по-ефективното събиране на дълговете обаче е важно и как те се събират от все по-широко ползваните за целта частни колекторски фирми, каза в интервю за Радио България Райна Миткова. Според нея, ако проблемът любезно се обясни и заедно с клиентите се потърсят причините и решението, те са по-склонни да платят:
„За съжаление, все още ни свързват с „образа” на големите гологлави „момчета” с кожени якета” – припомни тя силовите „методи” за събиране на дългове през 90-те години на миналия век. „А парите се събират съвсем нормално, както е по цял свят от памтивека. В първите дни от закъснението с SMS по мобилния телефон се напомня на длъжника, че има неплатено вземане с текст: „Моля, обадете се”, „Платете до…”. Ако не подейства, следва любезно телефонно обаждане, за да се установи какви са причините: забравяне; незнаене, че дължи; липса на пари; неглижиране на проблема и пр., и да се намери решение. Понякога се налага да се чуем с него три-четири пъти по телефона, в това число с писма, за да видим ще има ли плащане. След тримесечно просрочване клиентът се посещава на място, в работата или у дома. Ако не подейства и това, повечето кредитори, главно финансови, почват съдебно преследване. Част от вземанията са събираеми, друга – не. Това са законовите стъпки. Много е важно обаче и отношението на фирмата-събирач към клиента. Държим да се подхожда с уважение, да се пази достойнството му. Срещу нас винаги стои човек. Никой не е застрахован, че няма да попадане в ситуация да не може да си плати сметките. Практиката показва, че хората са много по-склонни да си платят дълга, ако към тях се подходи добре.”
Какъв е процентът на успеваемост?
„Практиката ни показва, че той е много различен в различните сектори. Във финансовата индустрия, например, още в първите няколко месеца на просрочването на дълга, се събират 100 процента от вземанията, и то само с тези методи – SMS, телефонни обаждания, писма. Колкото по-старо става едно вземане, толкова процентите намаляват. Телекомите обикновено използват външни услуги след третия месец на просрочие. Там успеваемостта също е различна. Би могла да е до 30 на сто в рамките на няколко месеца. Това зависи много обаче от вида индустрия и колко сме чакали, за да съберем вземането.”
В програмата на 27 ноември поставяме фокус Ньойския договор, от чието подписване се навършват точно 105 години. Ноември е месецът, в който е учредена и Организацията на бежанците от Западните покрайнини. "Дългосрочните исторически процеси за..
През нощта ще бъде ясно. Вятърът в повечето райони ще стихне. След полунощ по протежението на р. Дунав, на места в котловините, поречията и по Черноморието ще се образуват мъгли и ще има намалена видимост с ниска облачност. Минималните..
Търговските центрове в София и страната ще увеличат броя на охранителите, там където е необходимо. Предвижда се да се сложат и допълнителни паник-бутони при желание от страна на търговците, съобщава Българската асоциация на ритейл..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..