България и Румъния са в дъното на класацията по редовно изплащане на задълженията си в ЕС. Това сочат данните на ежегодното проучване на EOS GRUP „Навици за плащане в Европа” за 2014 г., проведено в дванадесет страни-членки. Основна причина за това е кризата, но трябва да се променят и навиците на бизнеса и крайните клиенти при плащания, е един от изводите.
В Германия, Франция и Испания например, клиентите плащат сметките си сравнително навреме, докато в България, Румъния, Словакия и Гърция, а и във Великобритания, кредиторите трябва да са доста по-търпеливи към нередовните платци, каза Райна Миткова, шеф на Асоциацията на колекторските фирми у нас при представянето на данните. По думите й, по индекса „финансова дисциплина” България е най-зле в търговията, следвана от сектор „услуги”.
„Тази година българските компании са от първенците по най-забавени плащания заедно с Румъния. На практика от всички фактури за вземания у нас само седемдесет на сто се изплащат навреме, двадесет и пет процента са забавени плащания, а пет процента – отписани като несъбираеми. Аналогично е положението и в съседна Румъния. В противоположния полюс като добър пример може да се посочи Германия. Там плащаните навреме вземания и фактури са 83 на сто, забавените – шестнадесет процента, а несъбираемите – около два процента. Добър пример е и Франция (осемдесет на сто навреме платени). Като цяло в Западна Европа се наблюдава по-навременно плащане от Източна Европа.”
За повечето български фирми главните причини за нередовното плащане на дълговете са липсата на пари-кеш и забавените плащания от собствени клиенти, което се превръща в омагьосан кръг. А за физическите лица това са безработицата (35 процента) и умишленото неплащане (31 на сто). Българските компании са сред първите в Източна Европа и по най-кратки срокове за погасяване на отложени плащания, изисквани от кредиторите, с тенденция те да стават все по-кратки. По този показател ние сме на второ място след Полша в региона. Най-дълги срокове на клиентите си у нас дават фирмите в промишлеността (40 дни), а най-кратки – в търговията (34 дни) и услугите (37 дни).
За по-ефективното събиране на дълговете обаче е важно и как те се събират от все по-широко ползваните за целта частни колекторски фирми, каза в интервю за Радио България Райна Миткова. Според нея, ако проблемът любезно се обясни и заедно с клиентите се потърсят причините и решението, те са по-склонни да платят:
„За съжаление, все още ни свързват с „образа” на големите гологлави „момчета” с кожени якета” – припомни тя силовите „методи” за събиране на дългове през 90-те години на миналия век. „А парите се събират съвсем нормално, както е по цял свят от памтивека. В първите дни от закъснението с SMS по мобилния телефон се напомня на длъжника, че има неплатено вземане с текст: „Моля, обадете се”, „Платете до…”. Ако не подейства, следва любезно телефонно обаждане, за да се установи какви са причините: забравяне; незнаене, че дължи; липса на пари; неглижиране на проблема и пр., и да се намери решение. Понякога се налага да се чуем с него три-четири пъти по телефона, в това число с писма, за да видим ще има ли плащане. След тримесечно просрочване клиентът се посещава на място, в работата или у дома. Ако не подейства и това, повечето кредитори, главно финансови, почват съдебно преследване. Част от вземанията са събираеми, друга – не. Това са законовите стъпки. Много е важно обаче и отношението на фирмата-събирач към клиента. Държим да се подхожда с уважение, да се пази достойнството му. Срещу нас винаги стои човек. Никой не е застрахован, че няма да попадане в ситуация да не може да си плати сметките. Практиката показва, че хората са много по-склонни да си платят дълга, ако към тях се подходи добре.”
Какъв е процентът на успеваемост?
„Практиката ни показва, че той е много различен в различните сектори. Във финансовата индустрия, например, още в първите няколко месеца на просрочването на дълга, се събират 100 процента от вземанията, и то само с тези методи – SMS, телефонни обаждания, писма. Колкото по-старо става едно вземане, толкова процентите намаляват. Телекомите обикновено използват външни услуги след третия месец на просрочие. Там успеваемостта също е различна. Би могла да е до 30 на сто в рамките на няколко месеца. Това зависи много обаче от вида индустрия и колко сме чакали, за да съберем вземането.”
Втора поредна вечер пред Народния театър "Иван Вазов" имаше протести, но този път не се стигна до физически сблъсъци. Поводът отново беше постановката "Оръжията и човекът", режисирана от Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Служебният вътрешен..
Град Елена, област Велико Търново, посреща хиляди гости за Празника на еленския бут. Майсторите балканджии ще демонстрират в съботния и неделния ден кулинарното си изкуство, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Повече от 1500 еленски..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от България и българските общности зад граница, за новия проект на Джо Лин Търнър и Мария Илиева. В..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Сценаристите, писателите и драматурзите от Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи осъдиха агресията към зрители,..
Няма задържани за снощните безредици пред Народния театър "Иван Вазов" в София при протест срещу постановката "Оръжията и човекът", режисирана от..