На родна почва „полският домат” се превърна в това, което беше „полският водопроводчик” за британците преди години. Върнатите от руския пазар полски домати прогониха от нашите сергии така обичания български домат. Онзи с чудесен вкус и аромат, който помним от градинката на баба, емблемата на българския земеделски износ през миналия век.

Възмущение заля социалните мрежи. „Ще го повторя много бавно“, пише с горчив хумор млада жена в нета: „20 август, върхът на сезона на доматите, а ние внасяме домати и то от Полша!“. Нещо немислимо преди 15-20 години! Не че не свикнахме с абсурда България, чиито градинари учиха на занаят страните от Централна Европа, да внася 85% от плодовете и зеленчуците си. Но в случая се нанася удар върху самия символ на българското земеделие – родния домат. Поредният и може би смъртоносен удар. „Не ни стигат дъждовете и градушките тази година, а сега и това нашествие”, вайкат се фермерите. Заплашват, че догодина родни домати няма да има.

Как се стигна дотук?

Не само губим руския пазар, но сме на път да загубим и българския, бие тревога Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите. Ние сме най-уязвими, защото получаваме най-ниските субсидии за плодове и зеленчуци в ЕС, до десет пъти по-ниски, обяснява той. Как да сме конкурентни? А специално при доматите страдаме от още едно недомислие. България не е договорила с ЕС допълнителни субсидии за доматите и прасковите, предназначени за преработка, както това е сторила Полша и други страни. При липсата на контрол по тържищата, тези свръхсубсидирани домати започнаха да наводняват сергиите за пресни плодове.

Разграден двор сме.

Тази „хватка” отдавна ни е позната с гръцките домати, възмущава се фермерът.

„Нашите търговци отиват с бусове, купуват доматите за преработка, гръцкият производител си получава субсидията, а те вместо в консервните фабрики ги изсипват на пазара за прясна консумация, което не е редно. Но няма контрол у нас. Напълно разграден двор сме. Аз само като видя доматите от Полша разбирам, че са за преработка. С допълнителната субсидия за преработка на тях им излиза евтино.”

Българските градинари искат компенсации от страна на ЕК за загубите, които ще понесат. Въпросът ще бъде разискван на 5 септември в Брюксел от министрите по земеделие на 28-те. Производителите на плодове и зеленчуци у нас настояват за по-голямо внимание и от страна на българските власти. Техният сектор бе непростимо пренебрегван през първия 7-годишен период на подкрепа за България от страна на ОСП. Настояват и за спиране на нерегламентирания внос. У нас той идва от две посоки. Едната са големите западни земеделски страни като Франция, Испания, Холандия, Полша. А другата са нашите съседи Македония, Гърция, Турция.

„Всичко, което се внася отдалеч минава в категорията „пресни плодове и зеленчуци”, а те всъщност не са свежи плодове и зеленчуци, подчертава г-н Трифонов. – Това са третирани плодове и зеленчуци. Такива ли искаме да консумират българските деца? Практиката във Франция, Испания, Италия е свежите плодове да изминават разстояние не повече от 200 км. Тогава се смятат за пресни. А Полша е на 3000 км от нас. Никой не може да ме убеди, че тези домати не са третирани, за да пристигнат в добър вид след дългото пътуване. Гарантирам ви, че са третирани с пестициди и така е изчислено, че действието им да изтече точно когато пристигнат.”

Ще застанем ли зад българския домат?

В помощ на фермерите си, доста страни започнаха кампании в защита на родните плодове и зеленчуци. В Полша бързо се появи лозунгът „Полска ябълка на ден държи Путин надалеч”, римейк на прословутия английски девиз „Ябълка на ден държи доктора надалеч”. Ще защитим ли и ние родния домат? Онзи, най-вкусния, макар и двойно по-скъп? Кампания за купуване на български домат все още няма. А би трябвало...

Настроението сред градинарите е повече от минорно.

„Догодина български плодове и зеленчуци няма да ядем, прогнозира Слави Трифонов, отглеждащ череши. При трайните насаждения, понеже трудно се изкоренява градина, ще продължим да се мъчим да оцелеем. Но, ако ембаргото продължи, никой няма да си прави труда да отглежда зеленчуци. Ще останат само тези, които го правят като хоби.”

ЕС определи 125 млн. евро за компенсация на фермерите, които ще понесат загуби от руското ембарго. Помощта е насочена към тези, които ще изтеглят продукцията си от пазара или ще я предоставят безплатно на детски градини, болници и т.н.. Крайната цел е да се предотврати срив в цените на ембарговите плодове и зеленчуци и да се защитят доходите на фермерите. Изготвен бе списък на най-изнасяните за Русия нетрайни плодове и зеленчуци. Сред първите засегнати са прасковите, чийто сезон е в разгара си. Следват крушите, ябълките и т.н. За България най-потърпевши от плодовете ще са прасковите и замразените малини.