След като вирусът на смъртоносната болест Ебола премина границите на Гвинея и покоси населението на Либерия, Сиера Леоне и Нигерия, той се насочи към Европа. По данни на Националния институт по заразни и паразитни болести в София до 9 август от общо регистрираните по света над 1800 случая, от които над 1000 смъртни, вече има един заблоял от вируса и в Европа. 14 души в Сърбия и 1 в Турция също са под карантина до излизане на окончателните резултати, заради пребиваването си в Западна Африка.
До този момент в България няма данни за проникване на опасния вирус, въпреки опасенията от зараза покрай нигерийския самолет, който се ремонтира на наша територия:
„Няма такава опасност, защото единственият източник на заразата е инфектирания индивид, който е развил болестта” – обяснява националният консултант по вирусология проф. Павел Теохаров. „Тя се пренася при много близък контакт с болния човек. Самият самолет ще бъде подходящо обработен.”
Какви са рисковете за България и има ли реална опасност от разпространението на вируса у нас?
„На летището ни има термокамера. Най-голяма опасност, ако такава изобщо има, представляват страните с директни полети, ако говорим за пренасяне по въздуха от инфектирани пациенти. Иначе, относно бежанците, които преминават нелегално на българска територия от Западна Африка, пътят им до България е по-дълъг от инкубационния период. Те се движат пеша или с някакъв локален транспорт в самата Африка. Знаете колко път трябва да изминат и през Турция, за да достигнат до България. Затова това е изключително малко вероятен начин на пренасяне на инфекцията. Стопроцентови гаранции трудно могат да се дадат, но очебийни рискове определено няма. Хората в България няма как да се заразят, защото начинът на заразяване не предполага масово разпространение на тази инфекция извън засегнатия регион. В самата Африка болестта се разпространява заради лошата здравна система. Навиците на местното население също благоприятстват за разпространението на болестта по чисто контактен път. Затова без пряк контакт няма как да се получи масово разпространение извън Африканския континент. Всеки, който пътува към засегнатите страни трябва да внимава да не общува с очевидно инфектирани индивиди.”
Лечението на болните е изключително трудно, тъй като съществува реална опасност от заразяване на самите лекуващи. До този момент ваксина срещу вируса няма, но в епидемичните райони се използва експерименталното лекарство ZMapp, което СЗО (Световната здравна организация) одобри наскоро, поясни проф. Теохаров:
„Става въпрос за препарат за лечение. Той е в такъв етап, че е много трудно да се говори за неговата ефективност. Знаем, че смъртността от болестта не е 100 процента, затова трудно могат да се дефинират две контролни групи от хора, прилагали или не препарата. Тепърва предстоят задълбочени допълнителни проучвания, за да може със сигурност да кажем, че лекарството е ефективно. А що се отнася до ваксината – тя предпазва от заболяване, докато тук говорим за третиране на инфектирани индивиди.”
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на насилието над жени пред столичната Съдебна палата. Целта е да се привлече вниманието на обществото и..
В понеделник ще бъде предимно слънчево, следобед ще има разкъсана висока облачност. Очаква ни почти тихо време. Минималните температури ще бъдат предимно между минус 3° и 2°, малко по-ниски в котловините от Западна България, в София – около минус 4°...
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат приложението BgGPT с изкуствен интелект от последно поколение, достъпно на адрес bggpt.ai...
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..