След като вирусът на смъртоносната болест Ебола премина границите на Гвинея и покоси населението на Либерия, Сиера Леоне и Нигерия, той се насочи към Европа. По данни на Националния институт по заразни и паразитни болести в София до 9 август от общо регистрираните по света над 1800 случая, от които над 1000 смъртни, вече има един заблоял от вируса и в Европа. 14 души в Сърбия и 1 в Турция също са под карантина до излизане на окончателните резултати, заради пребиваването си в Западна Африка.
До този момент в България няма данни за проникване на опасния вирус, въпреки опасенията от зараза покрай нигерийския самолет, който се ремонтира на наша територия:
„Няма такава опасност, защото единственият източник на заразата е инфектирания индивид, който е развил болестта” – обяснява националният консултант по вирусология проф. Павел Теохаров. „Тя се пренася при много близък контакт с болния човек. Самият самолет ще бъде подходящо обработен.”
Какви са рисковете за България и има ли реална опасност от разпространението на вируса у нас?
„На летището ни има термокамера. Най-голяма опасност, ако такава изобщо има, представляват страните с директни полети, ако говорим за пренасяне по въздуха от инфектирани пациенти. Иначе, относно бежанците, които преминават нелегално на българска територия от Западна Африка, пътят им до България е по-дълъг от инкубационния период. Те се движат пеша или с някакъв локален транспорт в самата Африка. Знаете колко път трябва да изминат и през Турция, за да достигнат до България. Затова това е изключително малко вероятен начин на пренасяне на инфекцията. Стопроцентови гаранции трудно могат да се дадат, но очебийни рискове определено няма. Хората в България няма как да се заразят, защото начинът на заразяване не предполага масово разпространение на тази инфекция извън засегнатия регион. В самата Африка болестта се разпространява заради лошата здравна система. Навиците на местното население също благоприятстват за разпространението на болестта по чисто контактен път. Затова без пряк контакт няма как да се получи масово разпространение извън Африканския континент. Всеки, който пътува към засегнатите страни трябва да внимава да не общува с очевидно инфектирани индивиди.”
Лечението на болните е изключително трудно, тъй като съществува реална опасност от заразяване на самите лекуващи. До този момент ваксина срещу вируса няма, но в епидемичните райони се използва експерименталното лекарство ZMapp, което СЗО (Световната здравна организация) одобри наскоро, поясни проф. Теохаров:
„Става въпрос за препарат за лечение. Той е в такъв етап, че е много трудно да се говори за неговата ефективност. Знаем, че смъртността от болестта не е 100 процента, затова трудно могат да се дефинират две контролни групи от хора, прилагали или не препарата. Тепърва предстоят задълбочени допълнителни проучвания, за да може със сигурност да кажем, че лекарството е ефективно. А що се отнася до ваксината – тя предпазва от заболяване, докато тук говорим за третиране на инфектирани индивиди.”
От 2025 година в девет столични района ще бъде забранена употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с топло- и газопреносна мрежа, съобщи заместник кметът Надежда Бобчева при откриването на кръгла маса “Повече комфорт за по-чист..
Престъпенията в условията на домашно насилие от началото на годината са се увеличили с 54% спрямо м.г., отчетоха от Министерството на вътрешните работи в Международния ден за премахване на насилието над жените. По този повод от днес започва..
5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..