Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Противоречиви и неясни маневри около „Южен поток-България”

БНР Новини
Снимка: архив

Повечето политически сили в България са за строителството на международния газопровод Южен поток, който трябва да минава през страната и да доставя руски газ на Централна и Западна Европа. Смята се, че благодарение на тези тръби България ще получава по-евтино синьо гориво и доставките ще бъдат по-сигурни, тъй като няма да минават през нестабилна Украйна. Същевременно обаче се приема изискването на ЕК осъществяването на проекта да бъде изцяло съобразено със законодателството на ЕС.

Още в средата на юни премиерът на доминираното от социалистическата партия правителство Пламен Орешарски нареди временно спиране на работата по българския участък на Южен поток. Тогава това решение бе изтълкувано като отговор на американския натиск и на започнатата от ЕК наказателна процедура срещу България, обвинена, че по този проект не спазва общностното законодателство в областта на обществените поръчки и енергетиката. От всички имащи отношение към газопровода официални български институции заваляха уверения, че докато не се изяснят недоразуменията и не се разсеят обвиненията на Брюксел, в България няма да се прави нищо по строителството на съоръжението. Действителността обаче се оказа доста по-различна. Дни преди правителството да подаде оставка, земеделското министерство продаде големи площи земя на смесеното дружество „Южен поток-България”. Компанията дори получи и разрешение за строеж от регионалното министерство. А само преди седмица стана известно, че и произведените в Германия 60 000 тона тръби за газопровода са доставени на пристанище Варна. Тази неразбория красноречиво говори и за липсата на координация в работата на официалните институции в последните дни на предишния кабинет. А вероятно и за силен лобистки натиск от страна на заинтересовани бизнескръгове и русофилски политически сили.

Служебното правителство, назначено от прозападно ориентирания президент Росен Плевнелиев, дойде на власт с оценките на международните наблюдатели, че това е един проевропейски кабинет. От тази гледна точка беше логично да се очаква, че той ще се съобрази още по-стриктно с позицията на Брюксел по въпроса за газопровода Южен поток. На този фон и в светлината на отново потвърденото от новия икономически министър категорично и недвусмислено решение за временно спиране на всички работи по проекта, като истинска бомба прозвуча съобщението от края на миналата седмица, че българо-руското дружество „Южен поток-България” е увеличило капитала си със 100 млн. евро. Да напомним само, че 50% от това дружество са собственост на българската държава в лицето на Българския енергиен холдинг и че то се управлява от петчленен съвет на директорите, от които трима са български висши държавни служители. Излиза, че точно представителите на българските държавни институции не спазват разпоредбите на тези институции. Объркването е толкова голямо, че министерство на икономиката и енергетиката реши да се обърне към прокуратурата за изясняване на казуса. В крайна сметка „Южен поток-България” все пак обяви, че по препоръка на Европейската комисия спира възлагането на поръчки и сключването на договори, свързани със строителството на газопровода на територията на страната. По този повод еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви вчера, че Европейската комисия приветства решението за спиране на работата по проекта за газопровод Южен поток, докато той не бъде приведен в синхрон с изискванията на законодателството на Европейския съюз. Брюксел е готов да участва в дискусии с българските власти за гарантиране на пълно съответствие на проекта на правилата на ЕС, допълни Йотингер.

Дано най-после всички заинтересовани страни се разберат и бъде внесена яснота по един толкова голям и важен европейски енергиен проект и бъде сложен край на непрозрачните и съмнителни маневри, сделки и договорки.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Учени обсъждат историята и перспективите на Западните български покрайнини

Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките организира днес, 8 ноември, научната конференция на тема "Западните български покрайнини - история и перспективи" по повод 100-годишнината от Учредителния конгрес на..

публикувано на 08.11.24 в 07:20
Снимка: Български антарктически институт

Българска полярна експедиция за 33-ти път изследва Ледения континент

Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни страни. За първи път на изследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" са и пътешественици от две..

публикувано на 08.11.24 в 06:35

България днес - 7 ноември 2024 г.

Българската история и тънките нейни нишки, които бележат настоящето и бъдещето ни са обединяващият акцент в днешната програма на Радио България. Ще „тръгнем“ от шуменска област и историята на най-стария конезавод в..

публикувано на 07.11.24 в 19:00