След почти месец задкулисни и публични пазарлъци, след поредица изненадващи и сензационни обрати на политическата и парламентарна сцена, в последния ден и час от работата на този парламент преди да бъде разпуснат, дойде решението му за увеличаване на бюджета за тази година на Националната здравносигурителна каса, която финансира здравните услуги за всички български пациенти. Е, осигурителната институция получи с 50 млн. евро по-малко, отколкото искаше и колкото твърдеше, че не й стига, за да функционира нормално до края на годината, но все пак бюджетът й бе увеличен с малко над 100 млн. евро. Много или малко е това, може да се разбере като се припомни, че общо разходите на касата за тази година са 1.4 млрд. евро. Експертите смятат, че финансовата инжекция от държавния бюджет няма да реши нито един от хроничните и дългогодишни проблеми на здравеопазването в България, което изпада във все по-дълбока криза и влошава все повече услугите си за пациентите. Но наблюдателите изтъкват, че това все пак е глътка въздух, която ще даде възможност поне да се запази до края на годината достигнатото в момента не особено високо ниво на здравеопазването, при това в условията на почти перманентна политическа криза, неработещи държавни и публични институции, европейски и парламентарни избори и поне три правителства само за една година.

Вярно е, че социалното и здравно осигуряване почти навсякъде по света изпитва недостиг на средства и че този недостиг не се дължи на липсата на воля да се намерят нужните пари. Просто нуждите на хората в това отношение нарастват постоянно. Населението навсякъде живее по-дълго, т. е. по-дълго време получава пенсии. Но по-дългият живот означава и повече и по-скъпи медицински грижи. Затова и бюджетите за здравеопазване и за пенсии навсякъде по света постоянно нарастват и постоянно не достигат. От тази гледна точка България не прави изключение, а по-скоро само потвърждава общото правило. „Българската вина” в конкретния случай се състои в това, че страната не успя достатъчно бързо и достатъчно решително да реформира и адаптира социалните си и здравни системи, така че дори в най-бедната страна в Европейския съюз възрастните и болните да живеят в приемливи условия. Тези реформи разбира се са болезнени, трудно се приемат от хората, може да предизвикат даже социално и политическо напрежение, но са неизбежни. Така че никакви финансови инжекции не са способни да преодолеят хроничните дефекти в тези системи, те играят по-скоро ролята на упойка, която временно намалява болката, но не лекува самата болест. От тази гледна точка увеличаването на бюджета на националната здравна каса в България, което току-що одобри парламентът, е едно добро, но само временно решение. А с истинските проблеми ще трябва да се захванат новите управници, които ще дойдат на власт след предсрочните общи избори през октомври.