Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политическите събития в България вещаят новости във външната политика

Снимка: БГНЕС

Събитията в България през последните дни, свързани със смяна на правителството, навеждат на мисли, че във външната политика на България предстоят някои новости. В оставка мина кабинет, формиран с мандат на лявата коалиция за България. До дни той ще бъде сменен от служебно правителство с консервативна ориентация, назначено от президента Плевнелиев, за да управлява до към средата на октомври. Досега президентът неколкократно се дистанцираше от някои външнополитически позиции на кабинета „Орешарски” и още преди той да си е подал оставката, напомни за някои от тях. На срещата на върха на страните от НАТО в Централна и Източна Европа, проведена във Варшава, българският президент повтори за кой ли път тезата, че събитията в Украйна налагат увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждане на повече съвместни учения със съюзниците и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България. Досегашното правителство не споделяше необходимостта от това и твърдеше, че страната може сама да се справя с увеличилите се руски полети над Черно море и няма нужда от допълнителни сили на нейна територия. Различието накара някои наблюдатели да коментират, че фактически „България има две външни политики”. Неколкократно президентът Плевнелиев критикува поведението на Москва във връзка с кризата в Украйна с разбирането, че тя подкрепя терористичните действия срещу териториалната цялост на една европейска държава. Отиващото си правителство не споделяше и тази позиция, и докато президентът се обявяваше за санкции на ЕС срещу Русия, то настояваше ЕС да работи за решаването на украинската криза заедно с Русия. Два дни преди кабинетът „Орешарски” да подаде оставка, в остро изявление Плевнелиев изказа възмущение от намерението на Българския енергиен холдинг да сключи с руския консорциум „Газпром” милиарден заем за българското участие в проекта за газопровод „Южен поток”. Такова решение кабинетът не взе, но острата реакция на държавния глава подсказва, че при новите политически реалности в София може да очакваме завой и в тази посока. Служебния кабинет ще бъде назначен от президента и естествено ще следва негови насоки. Какви точно и как, ще узнаем скоро.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 9 януари 2025 г.

В "България днес" на 9 януари ви предлагаме да чуете интервюто, което Симеон Сакскобургготски даде специално за БНР. Монархът и бивш премиер  на България, който обикновено се..

публикувано на 09.01.25 в 19:00

КНСБ: Каскада от протести, ако не бъде приет държавният бюджет

"Ако Народното събрание не приеме държавния бюджет за настоящата година, могат да последват протести". Това заяви в интервю за БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов. "За пореден път бюджетът става заложник на политическите интриги и на..

публикувано на 09.01.25 в 17:45
Галин Цоков и Олеся Илашчук

В Украйна ще продължи изучаването на български език

Българският език и култура ще продължат да се изучават в училища в Украйна, а украински студенти от български произход и занапред ще бъдат приемани приоритетно в нашите висши училища. За това се договориха образователните министри на двете страни проф...

публикувано на 09.01.25 в 17:39