Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Политическите събития в България вещаят новости във външната политика

Снимка: БГНЕС

Събитията в България през последните дни, свързани със смяна на правителството, навеждат на мисли, че във външната политика на България предстоят някои новости. В оставка мина кабинет, формиран с мандат на лявата коалиция за България. До дни той ще бъде сменен от служебно правителство с консервативна ориентация, назначено от президента Плевнелиев, за да управлява до към средата на октомври. Досега президентът неколкократно се дистанцираше от някои външнополитически позиции на кабинета „Орешарски” и още преди той да си е подал оставката, напомни за някои от тях. На срещата на върха на страните от НАТО в Централна и Източна Европа, проведена във Варшава, българският президент повтори за кой ли път тезата, че събитията в Украйна налагат увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждане на повече съвместни учения със съюзниците и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България. Досегашното правителство не споделяше необходимостта от това и твърдеше, че страната може сама да се справя с увеличилите се руски полети над Черно море и няма нужда от допълнителни сили на нейна територия. Различието накара някои наблюдатели да коментират, че фактически „България има две външни политики”. Неколкократно президентът Плевнелиев критикува поведението на Москва във връзка с кризата в Украйна с разбирането, че тя подкрепя терористичните действия срещу териториалната цялост на една европейска държава. Отиващото си правителство не споделяше и тази позиция, и докато президентът се обявяваше за санкции на ЕС срещу Русия, то настояваше ЕС да работи за решаването на украинската криза заедно с Русия. Два дни преди кабинетът „Орешарски” да подаде оставка, в остро изявление Плевнелиев изказа възмущение от намерението на Българския енергиен холдинг да сключи с руския консорциум „Газпром” милиарден заем за българското участие в проекта за газопровод „Южен поток”. Такова решение кабинетът не взе, но острата реакция на държавния глава подсказва, че при новите политически реалности в София може да очакваме завой и в тази посока. Служебния кабинет ще бъде назначен от президента и естествено ще следва негови насоки. Какви точно и как, ще узнаем скоро.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Служебният министър на електронното управление Валентин Мундров

Изтеглиха номерата на машините, за да бъдат удостоверени за вота на 27 октомври

Вярвам, че когато всичко се случва пред очите на обществото, публично и открито, съмненията за каквито и да е манипулации отпадат. Това заяви служебният министър на електронното управление Валентин Мундров в Министерството на електронното управление,..

публикувано на 20.09.24 в 11:48

Председателят на македонския парламент прие новия български посланик в Скопие

Успешна и ползотворна работа в страната е пожелал председателят на парламента в Северна Македония Африм Гаши на новоназначения посланик на България в Скопие Желязко Радуков на среща в сградата на събранието. "Самата среща изпраща послания за..

публикувано на 20.09.24 в 09:12

Проверка на ДАНС отхвърли "българска връзка" с взривените пейджъри в Ливан

След проверките на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), съвместно с Националната агенция за приходите, Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници", безспорно е установено, че в България не са внасяни, изнасяни или произвеждани..

публикувано на 20.09.24 в 09:00