От края на XVIII век до края на Първата световна война, за 123 години Полша отсъства от картата на Европа, губи независимостта си, като територията й е поделена на три – западната става част от Прусия, източната – от Русия и южната от Австро-Унгария. И досега тези разлики се пазят и в икономическото развитие, и в манталитета на хората. Полша става еднонационална държава след края на Втората световна война. По силата на Потсдамската конференция, територията й е „прекроена“, изместена на запад. Зад това политическо решение се крият много човешки драми. Поляците от източните територии, които минават към тогавашния СССР, са изселени в Западна Полша. Полша дава около 6 млн. жертви във Втората световна война, като около 3 млн. са загиналите полски евреи. Германците, които наред с полските евреи съставляват голяма част от градското население, са изселени след войната.
Илияна, каква е основната прилика според теб между българите и поляците? Как ни свързва славянството?По какво се различаваме българи и поляци?
Полша е много голяма. И като територия, и като население: над 38 млн. души, по данни от последното преброяване. Там също има миграция, но има и по-голяма раждаемост, в сравнение с България. Сред връстниците ми (средно поколение, да уточня), повечето имат по две деца; немалко са познатите ми, които имат по три. Друга съществена разлика е, че Полша е относително хомогенна държава – около 97 на сто от населението й са поляци, на малцинствата се падат едва 3 процента.
Какво е отношението към традициите?
Тук трябва да уточним различните разбирания – нашето, като българи и това на поляците. Под традиция ние разбираме предимно фолклор, в който има езичество, примесено с народно християнство. Там традицията е много тясно свързана с църковния канон. Фолклорът при поляците, особено в съпоставителен план с нас, ми се струва, че е на изчезване. Мисля си, че това е следствие от споменатите исторически причини – принудителната миграция след края на Втората световна война.
Как се гледа в Полша на събитията от Втората световна война? Какво е отношението към Германия и към Русия?
Не ги забравят, макар че и там има условности. Те много са изстрадали през Втората световна война, и от двете страни, както никой друг европейски народ. И двата режима имат негативно отношение към поляците, полската култура; опитват се да ги асимилират и от изток, и от запад. Историческият жест на Вили Бранд ( от 1970 г.), който спонтанно пада на колене пред паметника на Варшавското гето, извън дипломатическия протокол, се помни. В момента, по данни на социологически проучвания, въпреки живата историческа памет, нацията, към която поляците имат най-добро отношение, са немците. Фактите са твърде тежки и един жест, падане на колене, да изличи толкова жертви – лично за мен е непонятно. Не знам какво би се случило, ако и от страна на Русия имаше подобен жест.
Столичният кмет Васил Терзиев се срещна с представители на СДВР, за да получи уверение, че ще бъде осигурен общественият ред на 11 ноември, когато се открива 51-вото Народно събрание. В понеделник в столицата близо до сградите на властта ще се..
Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..
Жителите и гостите на село Колена, община Стара Загора, се събират на Празник на младото вино. За първи път събитието е отбелязано през 2017 г., а няколко години по-късно местният учител и винопроизводител Мартин Славов дава името на празника...
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Сценаристите, писателите и драматурзите от Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи осъдиха агресията към зрители,..
Град Елена, област Велико Търново, посреща хиляди гости за Празника на еленския бут. Майсторите балканджии ще демонстрират в съботния и неделния ден..