Преди около месец в България избухна банкова криза, една банка, твърде нашумялата с политико-медийния си бизнес империя Корпоративна търговска банка, беше временно затворена и премина под управлението на БНБ, която нареди пълна ревизия на нейния бизнес. Корпоративна търговска банка е обикновена търговска банка в България, и е притежавана официално от български фирми, с мажоритарен собственик българско физическо лице.  Но от няколко години насам за нея не се разпространяваха различни информации за изключителните ѝ апетити, широките ѝ интереси, огромното ѝ икономическо, а даже напоследък и политическо влияние. По този повод „Файненшъл таймс” писа, че рухването на КТБ насочи вниманието към нездравите връзки между бизнеса и политиците.

След затварянето на Корпоративна търговска банка и последвалата паника на вложителите, под натиск се оказа третата по големина банка пак с български собственици – Първа инвестиционна банка. Отново БНБ и финансовото министерство закърпиха положението, обещавайки с одобрението на Брюксел почти неограничена финансова подкрепа. В крайна сметка се създаде впечатлението, че банковата криза е овладяна, благодарение на решителните и адекватни действия на основните финансови власти в страната. Бомбата, която отново разтърси цялото общество, начело с финансовите кръгове в страната, избухна миналия петък, когато централната банка оповести резултатите от прегледа на независимите одитори на поставената под особен надзор и временно затворена Корпоративна търговска банка, банка, чиито проблеми всъщност дадоха старта на цялата драма през последния месец. Разкритията, които огласи управителят на централната банка, Иван Искров, са потресаващи – от общо 2.7 млрд. евро отпуснати кредити, над 70 на сто от тях били съмнителни, дадени на свързани или дори притежавани от самия собственик на банката фирми, за които няма никакви сигурни гаранции, че някога ще бъдат върнати. На фона на тази астрономическа сума, съобщението, че за самия собственик били изнесли от трезора на банката в чували половин тон банкноти на стойност над 100 млн. евро, прозвуча почти безобидно. „Грабежът на века!”, възмути се българската преса, макар по-късно да се оказа, че тази обвинителна версия е отпаднала.

Българските власти и този път решиха да демонстрират компетентност, решителност и загриженост за интересите на населението. Корпоративна търговска банка ще бъде фалирана, всичко ценно в нея ще бъде прехвърлено на притежавана от нея друга малка банка, доскоро филиал на френския гигант Креди агрикол. А за да бъдат защитени интересите на клиентите, малката банка ще бъде национализирана и подкрепена финансово от държавата. Това в общи линии е оздравителният план на централната банка, с прилагането на който тя се надява да реши проблемите на банковата криза.

Като стана дума за проблеми, заслужава да се отбележи, че анализаторите и коментаторите не пропускат да подчертаят два много важни аспекта на сегашния финансов катаклизъм в България. Почти единодушно на първо място се посочва, че значителна вина за кризата има самата централна банка, която въпреки трупаните години наред проблеми, не е упражнявала достатъчно строг и навременен контрол върху търговските банки и е допуснала някои от тях безнаказано да нарушават разпоредбите. Тези обвинения към централната банка се потвърждават от факта, че главният надзорник в БНБ се оказа следствен само ден преди началото на кризата. Самата централна банка призна, че в надзорната ѝ дейност има пропуски, но обвини за това закона и поиска от парламента спешни промени в него. Вторият ключов елемент, който съставлява част от решението на проблемите във финансовата система на страната, е свързан с обещаната държавна помощ за изход от драматичната ситуация. Говори се за над 1 млрд. евро, които властите трябва да намерят отнякъде и които да бъдат използвани в случай на нужда. Тези пари няма откъде да дойдат, освен от нов публичен дълг, но тогава страната ще трябва да се раздели със своята гордост – рестриктивната ѝ финансова политика, спазваща всички европейски изисквания за таван на дефицита, и така да се окаже заплашена от санкции от Брюксел.

От своя страна, главният обвиняем по тази скандална афера, Цветан Василев, собственик на Корпоративна търговска банка, който вече се издирва от българските власти, повече от месец се радва на гостоприемството на Виена, и от там уверява, че е невинен като сълза и че ще направи всичко за спасяването на интересите на клиентите, които са му са доверили. Междувременно, четирима висши служители на банката бяха задържани, от които двама по-късно освободени от ареста.

Сътресенията в банковата и финансовата система на страната достигнаха такива размери, че президентът Росен Плевнелиев се видя принуден и длъжен да свика извънредни консултации с парламентарните политически сили, с изпълнителната власт и с управата на БНБ. Защото времето не чака, а вече е ясно, че не всички одобряват набелязаните от централната банка оздравителни и стабилизационни мерки. Според спасителния план на централната банка, всичко трябва да бъде наред до другия понеделник, когато новата държавна търговска банка да отвори врати на мястото на рухналата и финансово опустошена Корпоративна търговска банка.