Една творба на големия български художник и изкуствовед Асен Василиев проговаря след десетилетия. Включвано нееднократно в изложби, днес платното „Обсъждане на картина” ни връща към първите години на Студената война и идеологическите ограничения. Преди две години изкуствоведът Пламен Петров за пръв път се изправя пред тази композиция на проф. Василиев. Разпознава в нея емблематични за нашето изкуство лица като Владимир Димитров-Майстора, Иван Ненов, Кирил Цонев… А кои са останалите герои на платното? Какви истории може да разкаже то? Сформира се изследователски екип, който да търси отговорите. В него, освен Пламен Петров, се включват реставраторът Илинка Чергарова, изкуствоведът Рамона Димова. А проф. Евгения Калинова от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” прави задълбочен анализ на драматичните промени в изобразителното ни изкуство в началото на Студената война. Изследването ѝ е поместено в каталога към изложбата в столичната галерия „Васка Емануилова”.
„Успяхме да разпознаем всички лица, които са представени на картината. Това са 20 художници, сред тях е и една дама, Райна Евтимова” – разказва за Радио България Пламен Петров. „В центъра на творбата има изобразен портрет – тоест картина в картината. Открихме кой е нарисуваният на него човек. Това е Мордохай Бенцион, един значим за развитието на българското изобразително изкуство автор, който, за съжаление, умира на 42 години, но пък наследството, което ни е оставил, е много интересно. Оказа се, че творците, събрани в този своеобразен групов портрет, рисуван между 1950 и 1952 година, са получили своя първи художествен опит именно в Кюстендил. Почти всички художници са родени в града или в близки села, с изключение на Иван Ненов, който пък е получил началното си образование в Кюстендил. Всички те са свързани с Владимир Димитров-Майстора. Той е един от техните първи покровители, меценат на тяхното изкуство, инвестирал е средства за тяхното творческо развитие.”
В изложбата героите на картината са представени с по едно свое произведение. Творбата на Владимир Димитров-Майстора например никога не е било показвана в експозиция. Платното на Кирил Цонев „Есенна гора” пък не е било излагано повече от пет десетилетия и сега се появява след сериозна реставрация. И нещо любопитно: изследователите на картината на Асен Василиев откриват в нея „закодирана” друга творба. Става дума за фреската „Атинската школа” на Рафаело, в който централни са фигурите на Платон и Аристотел. А в центъра на българското платно са фигурите на Владимир Димитров-Майстора и Крум Кюлявков (литератор и художник), които водят своеобразен диспут.
„Както Платон е учител на Аристотел, по същия начин Майстора е учител на Кюлявков” – посочва Пламен Петров. „Фигурата на ученика обаче е една от най-спорните в това платно, защото запознатите знаят, че той се свързва много силно със системата след 1944-а година и е самоотвержен неин защитник. През 1950 година е назначен за ректор на Националната художествена академия, където обаче, за да се удовлетворят изискванията на партийния догмат и новата културна политика, се прави чистка.”
Платното на Асен Василиев е рисувано тъкмо в годините, когато Иван Ненов и Кирил Цонев са уволнени от академията, не без знанието и не без съдействието на самия Кюлявков, тоест от техен приятел, с когото са тичали заедно по улиците на Кюстендил и са получили първите си уроци по рисуване. „В картината си обаче Асен Василиев ги представя сякаш приятелски настроени. И струва ми се, няма да бъде пресилено да кажем, че това платно е не само поклон към кюстендилската художествена група, но и опит да помири тези хора, които в началото на 50-те години са се изправяли един срещу друг” – обобщава Пламен Петров.
В експозицията са включени притежания на Софийската градска художествена галерия и галерията „Владимир Димитров-Майстора” в Кюстендил, както и на Организацията на евреите в България „Шалом”. Изложбата е осъществена с помощта на програма „Култура” на Столична община.
Снимки: Венета Павлова
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...