Една творба на големия български художник и изкуствовед Асен Василиев проговаря след десетилетия. Включвано нееднократно в изложби, днес платното „Обсъждане на картина” ни връща към първите години на Студената война и идеологическите ограничения. Преди две години изкуствоведът Пламен Петров за пръв път се изправя пред тази композиция на проф. Василиев. Разпознава в нея емблематични за нашето изкуство лица като Владимир Димитров-Майстора, Иван Ненов, Кирил Цонев… А кои са останалите герои на платното? Какви истории може да разкаже то? Сформира се изследователски екип, който да търси отговорите. В него, освен Пламен Петров, се включват реставраторът Илинка Чергарова, изкуствоведът Рамона Димова. А проф. Евгения Калинова от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” прави задълбочен анализ на драматичните промени в изобразителното ни изкуство в началото на Студената война. Изследването ѝ е поместено в каталога към изложбата в столичната галерия „Васка Емануилова”.

„Успяхме да разпознаем всички лица, които са представени на картината. Това са 20 художници, сред тях е и една дама, Райна Евтимова” – разказва за Радио България Пламен Петров. „В центъра на творбата има изобразен портрет – тоест картина в картината. Открихме кой е нарисуваният на него човек. Това е Мордохай Бенцион, един значим за развитието на българското изобразително изкуство автор, който, за съжаление, умира на 42 години, но пък наследството, което ни е оставил, е много интересно. Оказа се, че творците, събрани в този своеобразен групов портрет, рисуван между 1950 и 1952 година, са получили своя първи художествен опит именно в Кюстендил. Почти всички художници са родени в града или в близки села, с изключение на Иван Ненов, който пък е получил началното си образование в Кюстендил. Всички те са свързани с Владимир Димитров-Майстора. Той е един от техните първи покровители, меценат на тяхното изкуство, инвестирал е средства за тяхното творческо развитие.”

В изложбата героите на картината са представени с по едно свое произведение. Творбата на Владимир Димитров-Майстора например никога не е било показвана в експозиция. Платното на Кирил Цонев „Есенна гора” пък не е било излагано повече от пет десетилетия и сега се появява след сериозна реставрация. И нещо любопитно: изследователите на картината на Асен Василиев откриват в нея „закодирана” друга творба. Става дума за фреската „Атинската школа” на Рафаело, в който централни са фигурите на Платон и Аристотел. А в центъра на българското платно са фигурите на Владимир Димитров-Майстора и Крум Кюлявков (литератор и художник), които водят своеобразен диспут.

„Както Платон е учител на Аристотел, по същия начин Майстора е учител на Кюлявков” – посочва Пламен Петров. „Фигурата на ученика обаче е една от най-спорните в това платно, защото запознатите знаят, че той се свързва много силно със системата след 1944-а година и е самоотвержен неин защитник. През 1950 година е назначен за ректор на Националната художествена академия, където обаче, за да се удовлетворят изискванията на партийния догмат и новата културна политика, се прави чистка.”

Платното на Асен Василиев е рисувано тъкмо в годините, когато Иван Ненов и Кирил Цонев са уволнени от академията, не без знанието и не без съдействието на самия Кюлявков, тоест от техен приятел, с когото са тичали заедно по улиците на Кюстендил и са получили първите си уроци по рисуване. „В картината си обаче Асен Василиев ги представя сякаш приятелски настроени. И струва ми се, няма да бъде пресилено да кажем, че това платно е не само поклон към кюстендилската художествена група, но и опит да помири тези хора, които в началото на 50-те години са се изправяли един срещу друг” – обобщава Пламен Петров.

В експозицията са включени притежания на Софийската градска художествена галерия и галерията „Владимир Димитров-Майстора” в Кюстендил, както и на Организацията на евреите в България „Шалом”. Изложбата е осъществена с помощта на програма „Култура” на Столична община.

Снимки: Венета Павлова