Предсрочни избори няма да се отразят зле на икономиката, още повече че служебните кабинети обикновено по-добре се справят от редовните. Това коментира икономистът и председател на Института за пазарна икономика Красен Станчев преди няколко дена пред столичен ежедневник. Според него е важно избори да се проведат възможно най-скоро, тъй като очакванията за тях са от 14 юни миналата година, когато скандалният избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС предизвика масови протести. Как се отразява политическата криза и нестабилност върху родната икономика, доколко правителствата могат да повлияят на икономиката? С този въпрос се обърнахме към икономическия анализатор от „Индустри Уоч” Лъчезар Богданов.

„За съжаление още миналата година нямаше стабилно правителство, а имаше много разделено политическо пространство. Оттам правителството като че ли нямаше много силна и ясна подкрепа. Особено след глобалната икономическа криза изключително важно бе да се предприемат икономически реформи, да се подобри бизнесклиматът, да се подобри инвестиционният климат, да се създадат условия за нови работни места. Но това се случва много трудно, ако няма икономическа стабилност. Това е голямото предизвикателство, а през цялата тази една година правителството правеше много малко неща и то почти винаги в някакви скандали.”

България сега пак е в предизборна обстановка. Едва отърсила се от народното недоволство срещу високите такси за ток, довели до оставка на правителството на ГЕРБ, страната стана свидетел на нови протестни вълни. Повече от 300 дни правителството на Пламен Орешарски беше подложено на натиск от улицата с искане за оставка. Евровотът, в който трябваше да се изберат българските депутати за Европейския парламент, всъщност беляза края на националния. Изборните резултати преструктурираха отново политическата карта и сега в България на дневен ред са поредни предсрочни парламентарни избори.

„Очевидно трябва да се търси някакво разрешение. В момента има едно безвремие, казва Богданов. – Всички чакат, нищо сериозно не се прави. Има много сериозни проблеми в здравеопазването, енергетиката, в пенсионната система и в икономиката, като привличане на инвестиции, създаване на работни места. Но това правителство очевидно не може да действа, няма подкрепа и трябва да има някакво разрешение.”

Преди няколко дни, на 6 юни, Народното събрание одобри емитирането на държавен дълг на стойност 1,493 млрд. евро. Няма ли този дълг да застраши икономическата и бюджетна перспектива на страната в близък план? Икономистът от Индъстри Уоч няма опасения за това, защото този заем е бил заложен в планирания държавен бюджет. В този смисъл той не е нов дълг, защото за него се е знаело от края на миналата година, когато се приемаше държавният бюджет. Проблем според Богданов ще възникне, ако настъпи допълнително влошаване на финансовата стабилност, ако правителството е слабо, ако не се събират приходи, ако данъчната администрация не работи и се получи по-голям бюджетен дефицит.

Когато чужди медии заговорят за България, тя най-често е определяна като най-бедната страна-членка на ЕС. Какво да се направи за да се отървем от тази унизителна квалификация?

„Това е по-скоро проблем на медиите. Винаги се търси някакво заглавие и обикновено в някаква класация се подбира. Разликата между България и Румъния на практика е минимална, а по различни начини на изчисление може да се окаже обратното. Но в крайна сметка това е етикет. Единственият начин да се махне този етикет е провеждането на по-решителни реформи, които да доведат до по-добро икономическо развитие.”

Лъчезар Богданов не изключва вероятността при едни нови избори да има пак нестабилно правителство и разпокъсано мнозинство.