Обещаното по-справедливо подпомагане на дребните фермери в България доби конкретна форма тези дни. Научихме, че правителството възнамерява да увеличи с 50% субсидията за най-малките ферми с площ от 1 до 300 дка. Така вместо досегашните 30 лв. на декар, те ще получават 45 лв. дка. А собствениците на земи над 30 ха ще продължат да получават своите 150 евро на ха. Това е първа крачка към преодоляване на получилата се през първия период от раздаването на евросубсидии у нас /2007-3013 г./ силна поляризация в подкрепата на дребните и едрите стопани в полза на последните. По данни за 2012 г. 80% от директните субсидии са отишли при едва 6% от притежателите на обработваеми земи. Премахването на дисбаланса в субсидирането на едри и дребни фермери е част от новата Обща селскостопанска политика на ЕС, която дава възможност до 10% от преките помощи да бъдат допълнително насочени към най-ощетените досега.

Парадоксално

Всъщност България, заедно с Румъния, развиват най-едрото земеделие в ЕС. У нас близо 80% от обработваемата земя се разпределя между стопанства със среден размер от 672 ха, т.е. два-три пъти по-големи от едрите стопанства в ЕС, където средният размер е 264 ха. У нас се говори за земеделци, които обработват собствена и арендована земя за над 1 млн. дка. И в същото време в България се намират и най-дребните стопанства в ЕС с по декар-два. Средният размер на земята в българските ферми е малко над 10 ха.

Досегашното разпределение на субсидиите облагодетелства най-вече производителите на зърнени култури, защото точно те се отглеждат върху най-големите площи. В забвение останаха традиционни за земеделието на България сектори като производството на плодове и зеленчуци, животновъдството. Резултатът от тази политика е, че от голям износител на плодове и зеленчуци преди две-три десетилетия, България днес внася 80% от тях, както и към 90% от месото. Точно тези сектори се очаква сега да получат, макар и малка глътка въздух.

Стимул за развитие на сериозно земеделие или мярка за задържане на българите в постоянно обезлюдяващите се села?

Според много анализатори увеличението на директните субсидии с 50% е все още твърде слаба инжекция за съживяване на дребното земеделие у нас. По думите на министъра на земеделието и храните Димитър Греков, начинанието преследва и чисто социални цели. Едната е да даде кураж на дребните стопани да не се отказват от дейността си, да запазят някакво препитание на село и да останат там. Статистиката сочи, че за първите три години след като през 2007-ма започнаха да се дават евросубсидии в земеделието, са изчезнали 40% от малките стопанства. За сметка на просперитета на най-едрите, както вече стана дума. Министърът подчертава, че това е само първа стъпка, а през следващите години ще се премине към по-диференцирана и ефикасна подкрепа на малките ферми в зависимост от това колко трудоемко е отглеждането на различните култури. Идеята е тя да им помогне да преминат в следващата категория на средните стопанства. А оттам и към по-хармонична картина на собствеността в земеделието у нас.

Съмнения за предизборна спекулация

Веднага след обявяването на мярката се появиха обвинения, че „раздаването на калпак” на малка помощ за около 50 до 100 хиляди дребни фермери е просто предизборен ход за привличане на гласове към управляващите БСП и ДПС, голяма част от чийто електорат е по селата.

Подводните камъни

50-процентното увеличение на субсидиите за най-малките ферми може да накара много от едрите земеделци да раздробят собствеността си, за да се възползват и те. Реакции на неоправдана ревност вече бяха изразени от страна на браншовата обранизация на производителите на зърнени култури, досегашните главни бенефициенти на европейската подкрепа. В тази връзка заместник-министърът на земеделието Бюрхан Абазов заяви, че се готви наредба, която да направи подобна спекулация невъзможна. Втората опасност от допълнителната скромна подкрепа, която ще получат дребните фермери е, че вместо да ги подтикне да станат по-рентабилни, може просто да ги „приспи”, осигурявайки им допълнителен доход, без да се изискват от тях особени усилия.