Красив празник е Баба Марта! На първи март цяла България грейва в бяло и червено. Малки и големи се закичват с пискюли от усукани бели и червени конци. Слънцето грее по-ярко, денят става по-дълъг, хората се усмихват повече. Зимата отстъпва, пролетта си пробива път, заражда се надежда за здраве, късмет и благодат. Първи март, или Баба Марта, се празнува само в България. На този ден дори Google е изписан в бяло и червено – чест за нас, българите!

Живяла някога Баба Марта далеч в планината

Тя виждала и чувала всичко, което ставало по земята. Усмихвала ли се Баба Марта – слънцето греело като златно, птиците чуруликали, тревите ставали зелени. Ядосала ли се, тъмни облаци надвисвали над планината, ветрове и снегове шибали гората, студ сковавал земята, птиците замлъквали. Затова от стари времена българите връзвали пресукани бели и червени конци на деца и моми, на овце и крави, на плодни дръвчета, за да омилостивят Баба Марта. Пред всяка къща се закачали червени конци. Вярвало се, че те пазят къщата от лоши хора, болести и уроки. Като ги видела, Баба Марта се засмивала и слънцето изгрявало. Затова по традиция на първи март си подаряваме „мартеници” – красиви амулети с бели и червени пискюли, кръстени на месец март.

Защо червено и бяло

Цветовете на мартеницата носят символиката и магията на древността. Червеният конец е силата, кръвта, слънцето и топлината. Всъщност, червеното преобладава и в българските носии и шевици. Белият конец пък е доброто начало и светлината. Традицията повелява: видим ли първия щъркел, сваляме мартеницата и я слагаме под голям камък. След девет дни проверяваме какви животинки са се събрали отдолу под камъка. Колкото са повече, толкова по-голям берекет ще има през годината. Според друго поверие мартениците се хвърлят в реката, за да ни върви по вода. Има и друг обичай: всеки избира един ден от първи до двадесет и втори март. Каквото е времето тогава, такъв ще е и късметът му през годината. Ако е слънчево и топло – добра сполука се очаква, ако е лошо и мрачно – няма да има късмет. Така е било някога…

България – една голяма мартеница

Днес мартеницата е символ на любов, здраве и дълъг живот. В белия цвят е втъкана чистотата на отношенията между хората, а червеният носи топлината на приятелството. Затова много българи майсторят сами мартеници, направени с мисъл за получателя им. На първи март всички се украсяваме с мартеници. Въпреки че традиционните се правят от естествена вълна, творческата фантазия на българина ги изпъстря и с други украси. Преплитат се сини, зелени, розови нишки, мъниста, парички и какво ли още не. Различните герои от приказките, завързани с бели и червени конци, радват най-много децата. Най-популярни са гривните – плетени, с имена, дървени топчета, перли, сини мъниста, носят се по много на ръцете. Има обици, чорапи, шапки, вратовръзки… А на първи март някои се обличат направо в бяло и червено. Уличните сергии са отрупани със симпатичните пискюли. Мартеници греят по полицаи, коли, колела, кучета, хамстери, в магазини и кафенета, по прозорци и дворове… Ако до 25 март не видим щъркел, мартениците се окачват на плодно дърво. Така през март България се превръща в една голяма мартеница.

Легенди на 1300 г.

Легендите за произхода на българската мартеница са няколко, но всички са свързани с прабългарите и с основателя на българската държава – хан Аспарух. Една от тях ни отвежда около 1300 г. назад във времето. Тръгнал Аспарух да търси нова земя за българите след като хуните разгромили родината му и отвели в плен сестра му Хуба. Пристигнал в днешните български земи ханът и изпратил вест по сокол до сестра си. Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се засели там. Хуба избягала и вързала на сокола бяла копринена нишка да извести пристигането й. Птицата я завела до новата земя, но вражеска стрела я простреляла, а кръвта й оцветила нишката. След добрата вест за пристигането на сестра си, хан Аспарух започнал да къса от бяло-червения пресукан конец, връзвал го на ръцете на войниците и наредил двата цвята никога да не се разделят – като символ на българското единство. Бил ден първи март, 681 г. – тогавашната Нова година. Нарекли копринения конец мартеница, по името на месец март. Оттогава бяло-червената нишка свързва българите по света в едно. Като спомен от родината на първия ни хан.