Стресовият начин на живот е причина за редица заболявания. Проучвания сочат, че през последните десетилетия има съществено нарастване на броя на хората, жертви на стреса. Най-често те са в активна трудоспособна възраст, нагърбили се с твърде много задължения или заети в професии с повишен стресов риск – полицаи, лекари, юристи, педагози, журналисти, мениджъри. Стресът е чест спътник и в ежедневието на българина:

„За съжаление това е така, потвърждава проф. Захарина Савова, преподавател във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет в София. – Начинът ни на живот, на организация на ежедневието, самото ни мислене, ориентирано към непрекъснато повдигане на летвата на изискванията към самите себе си, ни стресират. Преди всичко стресът се отразява доста неблагоприятно на имунната система и могат да се появят различни неразположения – повишаване на телесната температура, чести настинки, така наречените състояния на лек физически дискомфорт, когато нито сме тежко болни, нито сме напълно здрави. Започват да се наблюдават промени в кръвното налягане, в съня – трудности със заспиването или сънят да е накъсан и неспокоен. Можем да наблюдаваме нарушения в апетита – прекомерно хранене и покачване на килограми или пък обратното – нежелание за хранене. Често пъти могат да се наблюдават и симптоми, свързани с така наречените психо-соматични заболявания - това са заболявания, една от основните причини за чието появяване е нашето психическо състояние и най-вече начинът ни на живот, който е високо стресов. Разбира се, не е необходимо всички тези симптоми да съществуват, за да кажем, че животът ни е доста стресов, което значи доста нездравословен. По отношение на емоционалното ни състояние се наблюдава лесна раздразнителност, умора, изолиране, затваряне. Емоции, свързани с негативното отношение към себе си, към света, често пъти се наблюдават тревожни разстройства, депресивни състояния.”

В последните години патологичният стрес се превръща буквално в епидемия и се смята за толкова сериозен, колкото и трудовите злополуки. По данни на СЗО 50-60 процента от загубените работни дни в ЕС са свързани със стрес и породени от него заболявания:

„Има няколко вида стрес, посочва проф. Савова. Този стрес, който е по-опасен по отношение на нашето здраве, е ежедневния, умерения стрес, който се натрупва във времето в продължение на месеци и години. Има и така наречен „остър”стрес, който се проявява при някакви извънредни събития в нашия живот. Този вид стрес обаче не е толкова опасен, тъй като той се случва за кратък период от време и възможностите на човек да реагира, да се мобилизира и да се справи със ситуацията са доста по-големи. Ежедневния стрес е по-опасния, тъй като той се натрупва във времето, в повечето случаи хората не вземат мерки за преодоляването му. По отношение на професионалния стрес, той би могъл да се предизвика от начинът ни на работа, от нашата удовлетвореност в професията, от взаимоотношенията в колектива… Тук изцяло човек трябва да бъде ориентиран към преразглеждане на неговата позиция в работата, на неговата удовлетвореност от това, което прави.”

Добрата новина е, че има редица начини да се справим със стреса и да го преодолеем:

„Първото, което винаги препоръчвам, е да се опитаме да вкараме един баланс в нашия живот, казва проф.Савова. – Живеем много стресово, защото по-голяма част от времето си отделяме на това да работим и да правим нещо, свързано с даване на енергия, на време по отношение на работните и семейните ни задължения. Не осъзнаваме необходимостта или ако осъзнаваме не намираме време за това да се възстановяваме, да придобиваме енергия, която да ни позволи след това да работим и да функционираме по-добре. Всеки от нас трябва да намери време в седмицата, в което да може да се погрижи за себе си – да спортува или най-малкото да намери време за разходка сред природата – нещо, което действа изключително благотворно на нашето психично, емоционално и физическо здраве. Важно е също така да наблюдаваме начина си на хранене. За съжаление моите наблюдения са, че в България мнозинството от хората се хранят по един доста нездравословен начин. Пропускат хранения, предимно се хранят вечер и то в много по-големи количества от нормалните. Злоупотребява се с алкохол, с цигари. Всичко това руши нашето здраве. За да се направи превенция на стреса, е необходимо да мислим позитивно. За съжаление вследствие на умората, натрупаната раздразнителност, ставаме негативни в начинът си на мислене, в усещанията си и липсва позитивизма, вярата. Позитивното мислене като въздействие върху цялостното състояние на човека отдавна е доказано от лекари и психолози. Така че, необходимо е да се преборим с отрицанието, злобата, агресията. Трябва да се научим да ориентираме мисленето си към любовта, вярата, към търсенето на хубавите неща в живота.”