В София цените на имотите са най-евтини, в сравнение с другите страни в Европа. Дори при съседите ни – в Белград, Скопие, Букурещ, цените са по-високи. Докато стандартните имоти във Виена започват средно от 2500 евро на кв. м., в София те стартират от 750 евро. Има и топ-оферти – най-скъпата къща в момента у нас се продава за 4 млн. евро. Какво става на пазара за недвижими имоти в началото на 2014 г., промени ли се картината след 7 г. членство на страната ни в ЕС, има ли още интерес от чужденци да купуват имот в България?
Руснаците продължават да са № 1. Те доминират на пазара по Черноморието, като 95 процента от продажбите там се реализират с тях. Напоследък интерес към покупката на втори дом има от Украйна, Беларус, Казахстан. Заради кризата в Гърция съседите ни се оттеглиха. „Те се интересуват повече от бизнес, туризъм и пазаруване у нас, но интересът към имотите е слаб“, каза в интервю за Радио България Полина Стойкова, оперативен директор на една от големите компании за недвижими имоти.
„Ние отблизо следим профила на чуждестранните купувачи и все още няма друга такава голяма група като руснаците – казва Полина Стойкова. – Интересното е, че около 20 процента от чуждестранните купувачи са в графата „други“. Тя включва много страни от цяла Европа – Франция, Германия, Холандия, Белгия, също и от по-екзотични и далечни дестинации, като американци, канадци. Всички те нямат трайно присъствие като националност, каквито са руснаците, защото при тях това е тенденция“.
Точно тези 20 процента обаче доказват, че нашият пазар е трайно позициониран в международен план като дестинация за покупка на втори дом. Интерес има към селски къщи, ски-имоти и във ваканционните селища по Черноморието. „Надявам се това да е устойчива тенденция, за да не твърдим, че пазарът ни е зависим и доминиран само от една националност“, добавя Полина Стойкова. Как се промени пазарът на имоти през последните 7 г. откакто България влезе в ЕС?
„Влизането ни в ЕС съвпадна с началото на кризата. Това стана в 2007, но отливът на британци започна да се усеща още същата година – казва Полина Стойкова. – Вместо да получим допълнителен стимул на пазара, кризата тушира този ефект. Значително обаче се улесни покупката на имот от европейски граждани и бъдещото му ползване. Това помогна да не се усети рязко силния ефект от кризата и да има потенциал за бъдещо възстановяване“.
Имотният пазар печели от членството на страната в ЕС, като привлича интереса и на руснаци, и на инвеститори от други страни, вкл. в бизнес и търговски имоти. „Потенциалът е голям и кризата ни забави, но в дългосрочен план ще има решаваща роля за имотния пазар“, добавя Полина Стойкова. Що се отнася до политическата обстановка у нас, „пазарът не само не се сви, но напротив, забелязваме раздвижване, броят на сделките нараства и започваме вече да говорим за следкризисна реалност, за нов етап от развитието“, очертава тенденциите през 2014 г. събеседничката ни. Оказва се, че икономиката и пазарът на недвижими имоти следват свой собствен ритъм, но се влияят от тенденциите в Европа и света. „А данните са положителни“, коментира Полина Стойкова.
Стигаме и до любопитните факти – у нас се продават имоти и за 3, 5, 10 хиляди евро за кв. м.
„Това са ексклузивни, уникални, неповторими като проекти и местоположение имоти. Публиката им търси „най-най“ – изобщо високия сегмент от пазара“, уточнява Полина Стойкова.
„Човек, който би купил такъв тип жилище тук, няма да разчита само на него, защото може да си позволи подобен имот и във Виена, например – прави характеристика на богатите клиенти Полина Стойкова. – Т.е. вече се търси определен висок сегмент, а не толкова, че тук е по-евтино или по-готино в сравнение с други градове. Въпросът е да купиш на няколко места. На голяма част от тези хора бизнесът им е тук, семействата им са тук, те трябва да си осигурят стандарта, които искат и който могат да си позволят“.
Пазарът в този сегмент се оказва малък. „Сделки се сключват до 1 млн. – 1.5 млн. евро. При по-скъпите имоти продажбата може да отнеме дори години“, допълва събеседничката ни. Иначе, най-често се купуват къщи до 500 хил. евро.
На 8 ноември Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов тържествено отбеляза патронния си празник и навършването на 88 години от откриването си, съобщи БТА. В знак на признателност, пред паметника на дарителя Димитър Ценов венци и..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..
Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..