Тревожен е фактът, че около половината от българското население е застрашено от бедност. Статистиката е категорична. По отношение на доходите „тичаме” последни сред другите европейци. И скоростта, с която ги догонваме, не предвещава скорошно доближаване дори до средните за ЕС стойности за стандарт на живот.  Разбира се, тази обобщаваща картина не разкрива напълно истината за богатството или немотията на българското население.

Известен факт е, че у нас около 10-15 процента от населението живее доста прилично, дори охолно. Това са хора, най-общо натрупали богатство от приватизацията чрез купуване почти на безценица на добре работещи предприятия, разбира се, не без политическа подкрепа. Голяма част от тях, укрепили се след това, вече управляват производствени и финансови  империи. Сред по-богатите е и малка част българи, успяла да си върне национализираните по времето на социализма имоти на дядовците. Има и една прослойка в обществото, която поради неотменните житейски закони, може да се впише в графата на хората, получаващи допълнителни доходи от дребно имущество, отдавано под наем. Четвъртата група е на младите, които формират богатството си на базата на добри и увеличаващи се доходи. Най-общо тези по-имотни групи притежават над 80 процента от материалното богатството на българите, което статистиката облича в цифри.

В края на третото тримесечие на 2013-та то се изчислява на малко над 150 млрд. лева. Само спестяванията на домакинствата в банките до края на септември м.г. възлизат на над 36 млрд. лв.Около 80 процента от тези спестявания обаче се движат около 1000 лв., според статистиката. Останалото са по-големи суми  на отделни вложители. Впрочем най-голямото богатство на българите, в сравнение с други европейци, е наличието на собствено жилище, какъвто притежават почти 90 процента от населението.Традицията да имаш свой покрив над главата си не прекъсва. Умножава се броят на онези, които заделят пари и теглят кредити  а втори, а и за трети дом, колкото и малък да е. Може би за най-младите, които са родени и живеят в условията на „глобалното село”, което създаде Интернет, тази изконна българска традиция вече няма да има такова голямо значение.

Когато говорим за доходи от труд, и тук цифрите отново не изненадват  никого. Около 600 хиляди българи работят на и малко над минималната работна заплата. Около 20 процента са онези, които при това не я получават редовно. Немалко са и хората, които официално получават стойността на минималното работно заплащане, но работодателят го допълва „под масата”, което влиза в графата „доходи от сива икономика”. Впрочем крайно време е да не говорим за бедността у нас изобщо.

Например, еди кой си бил беден и разчитал на социални помощи. В тези случаи на бедност се намесват категории като липса на образование, трудови навици и нежелание да работиш, а да живееш на гърба на социалните плащания, характерни за определени групи в обществото. Приоритет трябва да е  бедността на тези, които все още работят, „работещите бедни”. Какво е човек, ако не беден, след като плащайки си режийните месечни разноски плюс храната, остава със стотинки в джоба до следващата заплата?  Ако се питат работодателите, заплатите у нас са ниски, защото производителността на труда била ниска. Синдикатите в лицето на КНСБ нееднократно оборват с цифри тази теза. Така или иначе малко са все още хората у нас, които получават прилични доходи от труд. Те са най-вече в информационните технологии, в тежката промишленост, доколкото я има, в част от финансовите институции и застрахователната дейност.

Ако все пак загърбим материалното, богатството на българина остава и палитрата от качества, които очертават колоритния му образ, въпреки всичко. Неповторимото му чувства за хумор, трудолюбието му, което някои оспорват, но което го извежда винаги сред първите, когато работи сред други нации. А и добротата, скътана дълбоко в сърцето, непомрачена в много случаи от материалното, която намира израз в проявите на благотворителност, а и не само в тях. Впрочем, именно хората с най- ниски доходи са и най-редовните дарители.