За България 2013 г. бе политически доста динамична и нестабилна. Политическият елит продължи да деградира. Срива се културата на съгласие между партиите, което може да блокира държавата. Това са част от изводите в анализа на Института за политически и правни изследвания от началото на декември м.г. Каква е ситуацията месец по-късно? За Радио България директорът му проф. д-р Георги Карасимеонов коментира, че заради все по-неприемливото поведение на националистическата партия „Атака”, която обаче осигурява кворума за управление на БСП и ДПС в НС, не е изключено още през 2014 г., по-рано или по-късно, да се проведат предсрочни парламентарни избори. Иначе 2013 г. бе година на протестите от най-разнороден характер, категоричен е политологът.

„Може да се каже, че има събуждане на гражданското общество и активизиране на части от него. Особено от летните месеци насам, поне в началната им фаза, имахме явления, които говореха за стремежа на гражданското общество да държи под напрежение управляващата класа с искания за по-голяма прозрачност, за край на задкулисните сделки, за по-голямо съприкосновение между гражданите и управляващите. Това е нов момент в развитието на гражданското движение. Преди тези протести имаше и зимни, но те бяха свързани повече с материални искания, с проблеми от икономическо естество. Но при всички случаи, и зимните, и летните протести показаха, че българските граждани няма да са пасивни, да стоят отстрани и да гледат как се осъществява политиката. А ще искат вече да упражняват сериозен натиск при приемане на управленски и други решения. Това може би е най-характерната черта на изминалата година.”

Кои са решаващите фактори за 2014 г.?

„Това ще са изборите за Европейски парламент. За България специално те ще имат значение и на много сериозен тест за влиянието и позициите на българските политически партии в тази много деликатна ситуация на българския парламент в момента с неясното си мнозинство. Освен това, на терена се появяват нови партии и политически субекти и те ще искат да проверят своята сила и влияние на тези избори. Те могат да покажат в голяма степен евентуални нови партийни конфигурации и бъдещи коалиционни споразумения. Също и възможности за пренареждане на политическото пространство с отпадане на някои стари и появата на нови партии. Тези избори ще покажат и дали ще има предсрочни парламентарни избори. Те ще бъдат тест особено за управляващата коалиция да поеме ли риска от предсрочен вот. Ако се представи добре, тя би поела този риск. Това е моето мнение, особено на фона на ставащото с партия „Атака”.”

През 2013 г. от политическата сцена се оттеглиха основни играчи на прехода като Ахмед Доган /ДПС/, Иван Костов /ДСБ/. Преход ли е това към нова политическа класа?

„25 години след началото на демократизацията в България е нормално политиците, които бяха свързани с началото на този процес, с първите и с последващите стъпки „да се уморят”, да се „изчерпят” политически и да се оттеглят. Това е резонно решение за всеки, който е бил ангажиран в продължение на десетилетия с българския политически процес. Смятам, че влиянието им ще спада постепенно. Разбира се, влиянието на Доган е много силно. В силно централизираната партия ДПС той ще продължава да има решаваща дума, особено когато тази партия ще взема важни решения. Но по същество се наблюдава преход към нова политическа класа. Виждаме нови лица в сформиращия се в момента Реформаторски блок, ново поколение и в другите партии. Появяват се и нови политически партии с нови лица. Така че тази година ще бъде типична и с този процес на постепенната смяна на старата политическа класа с нови политически лица, които ще искат да се установят на политическата сцена в България.”

Очаквате ли стабилизация във вътрешен план?

„Във вътрешнополитически план как ще се развият нещата, както казах, много ще зависи от Евроизборите. Но и от икономическата ситуация. Ако има нови парламентарни избори, това безспорно означава период на нестабилност.Период на ново служебно правителство и последваща предизборна кампания, която ще е силно конфронтационна. Така че това е възловият въпрос: дали Евроизборите, и, бих добавил, поведението на „Атака” и други политически сили ще стимулират нестабилността и ще наложат нови парламентарни избори, или ще се стигне до по-стабилна ситуация. Лично аз смятам, че така, както се развиват нещата в началото на годината, не са изключени предсрочни избори. А това означава елемент на нестабилност в ситуацията.”

А във външнополитически план, при териториалните „претенции” на някои от съседите ни на Балканите, има ли нещо притеснително?

„Аз лично смятам, че като член на НАТО и ЕС България не би трябвало да се притеснява. Много често подобни претенции в съседните ни държави са свързани с вътрешнополитически проблеми. И в Турция има сериозни проблеми, и в Румъния има вътрешно напрежение. Има и икономически проблеми. А и политически националистически сили преди всичко, които от време на време дават гласност на своите претенции. Това не е нито от днес, нито от вчера. А процес, който наблюдаваме в последните десетилетия. Не само в периода на демократизация. Не са приятни такива призиви. Но лично аз смятам, че България би трябвало да реагира трезво и спокойно, и най-вече „да не се хваща на въдицата”. България трябва да продължава да бъде фактор на спокойствието и стабилността в региона. И като отговорен член на ЕС и НАТО трябва да e пример на обратното на това, което се чува като отделни гласове и тезиси от някои съседни страни и определени националистически партии. Т.е., в геополитически план няма принципно да се нарушават граници. Така че не очаквам страната ни да бъде жертва на такива претенции, превърнати в реална политика.”