Така за трети път България е вписана в програмата на фестивала на Робърт Редфорд след „Маргарит и Маргарита” на режисьора Николай Волев, който е имал специална прожекция през 1991 година, и „Омлет”, включен в късометражния конкурс през 2009 г. Всичко за Майя Виткова започва много по-рано – когато е на 12 години гледа филма „Диво сърце” на Дейвид Линч, след който е убедена, че иска за стане режисьор. Още студентка първа година в НАТФИЗ започва да работи като асистент-режисьор, влиза от една продукция в друга.

„Киното е много силен медиум – споделя тя. – Именно тази сила и мощ е това, което ме привлече. Тоест, ако имаш послание, история, която искаш да разкажеш и успееш да го направиш, ти можеш да повлияеш реално на съдбата на даден човек. Лично на мен киното ми даде много – концентрира ме, насочи ме в правилната посока и ми даде цел, което ме направи много щастлива.”

Изключително важен в професионален и личен аспект се оказва работата й като изпълнителен продуцент през 2009 година на филма „Източни пиеси” на режисьора Камен Калев – честна и силна със съвременните си послания творба. Той беше поканен в Кан, спечели много награди от различни краища на света. Проект, който тя определя като „много седмици безсъние, голямо предизвикателство и свобода”.

„Източни пиеси” беше много важен за мен филм и продължава да е. До ден днешен има кинотворци чужденци, които, като прочетат заглавието му в автобиографията ми, веднага се сещат за кой филм става въпрос, за режисьора, каква е историята и остават силно впечатлени. В екипа са едни от най-близките ми приятели. Аз мога да бъда само щастлива, че имах възможността да вложа енергията си, за да се случи този филм дори и по трудния начин.”

В биографията си Майя Виткова има четири късометражни филма. Нейни творби са представяни в Торонто, Атина, Любляна, Букурещ, Анкара, Монс, Триест, Хамбург, Перу и Индия. През 2005 година Майя много бързо и категорично взела решението да спре да асистира на други режисьори и да направи своя дебют в пълнометражното кино. Решение, за което не е съжалила нито за миг, защото в същия ден написала основата на сценария за „Виктория”. Смешно-тъжен филм като живота. Сниман е през 2013 година на четири места: София, Перник, Рила и Венеция. Сюжетът разказва за едноименната героиня, родена в края на комунизма и обявена за „бебе на десетилетието”, тъй като се оказва без пъп. 155 минути, които проследяват как политическите промени в България изправят пред изпитание отношенията на Виктория с майка й Боряна, която се е зарекла преди време да не ражда дете, докато държавата е под тоталитарен режим.

„Благодарна съм на този филм, защото, освен връщане назад във времето на моето детство, той ми даде чудесен екип, с който се надявам да продължа да работя и занапред. Не знам дали доволство е правилната дума за състоянието ми в момента. Сега имам усещане за спокойствие, защото знам, че не съм направила компромис на нито едно място и този филм е точно такъв, какъвто сме могли да го направим. За мен е много важно, че хората, с които работих по него, изпитват същото спокойствие.”

Официалната премиера за България на филма на Майя Виткова ще бъде през септември. До тогава – без очаквания, само с вяра, че поредното „българско дете” на Седмото изкуство ще проходи само.