Президентът Росен Плевнелиев обсъди с български държавници актуални теми от дневния ред на страната. Поводът бе 24-тата годишнина на прехода към демокрация в България, започнал на 10 ноември 1989 г. В дебата се включиха президентът Петър Стоянов /1997-2002 г./ и седем бивши председатели на НС: Борислав Великов, Цецка Цачева, Огнян Герджиков, Йордан Соколов, Александър Йорданов, Георги Пирински и Благовест Сендов. Президентът Георги Първанов /2002-2012 г./ и председателят на настоящия парламент Михаил Миков отсъстваха заради ангажименти, а първият демократично избран президент Желю Желев /1990-1997 г./ - по лични причини.

В обръщение към нацията след срещата президентът Плевнелиев подчерта, че: „През изминалите 24 години постигнахме много, но и много не успяхме да реализираме като общество и държава”. По думите му политическите промени донесоха демократична политическа система, в чиято основа стои приетата на 12 юли 1991 г. Конституция. „Въпреки че е критикувана от мнозина, тя се доказа като здрав фундамент на нашата демокрация. Във времена на кризи тя неведнъж гарантира не просто разделението на властите и принципите на правовата държава, но и правата и свободите на българските граждани”, припомни той.

Сред големите политически успехи на България държавният глава посочи и цивилизационния избор да станем част от евроатлантическото семейство. В икономически план той акцентира върху развитието на свободната инициатива и пазарната икономика чрез връщането на частната собственост, а в социален план като най-голямо постижение отбеляза запазването на етническия мир след тежките белези от т.нар. Възродителен процес сред българските турци и бушуващите войни в Западните Балкани.

Какво не успяхме да постигнем?

„Най-голямото предизвикателство пред всички нас е как да се преодолее усещането за липса на справедливост. Резултатът от това е ерозията в доверието към политическия елит, партиите и институциите – каза президентът Плевнелиев. – За да бъде преодоляно това, политиците трябва да се вслушват повече в гражданите и да бъдат на висотата на гласуваното им от народа доверие. Институциите трябва да бъдат ефективни, прозрачни, гарантиращи спазването на правилата от всички.”

Сред най-тежките проблеми пред българското общество държавният глава посочи още ниския жизнен стандарт, безработицата, демографската криза. Той подчерта нуждата от подобряване на пазарната икономика и съдебната система и от дълбока реформа в образованието и здравеопазването. „Далеч сме и от истинската медийна свобода, която е ключова за демокрацията. Хората имат усещането, че някакво задкулисие продължава да направлява важни политически процеси” – отбеляза също Плевнелиев.

„Арабската пролет и кризата в Сирия ни изправиха пред ново тежко предизвикателство. Също като дедите ни по-рано, ние сме призвани да проявим изконната българска толерантност към хора в беда, независимо от техния произход и националност. Опитите за насаждане на омраза и извличане на теснопартийни дивиденти, водени от фалшив национализъм, са опасни и крият големи рискове.”

Това, което най-много ни липсва днес обаче е общата кауза, новата цел, около която да се обединим и която да следваме, заяви държавният глава. По думите му, дори и в дни на крайно политическо противопоставяне, има няколко важни цели, около които всички политици могат и трябва да се обединят. И посочи няколко такива, които те публично признават:

„Ще отрече ли някой необходимостта от продължаването на съдебната реформа, за да бъде правосъдието своевременно и да е винаги в полза на гражданите? Корупцията, олигархията и монополите са пречки за пазарната икономика. Малките и средните предприятия са 99 процента – те са важните, а не една група влиятелни бизнесмени.”

Росен Плевнелиев предложи новата стратегическа цел да е Националната програма за развитие „България 2020”. Той е готов да работи и за промяна на Конституцията на страната, ако в нея има пречки и слабости.