Президентът Росен Плевнелиев обсъди с български държавници актуални теми от дневния ред на страната. Поводът бе 24-тата годишнина на прехода към демокрация в България, започнал на 10 ноември 1989 г. В дебата се включиха президентът Петър Стоянов /1997-2002 г./ и седем бивши председатели на НС: Борислав Великов, Цецка Цачева, Огнян Герджиков, Йордан Соколов, Александър Йорданов, Георги Пирински и Благовест Сендов. Президентът Георги Първанов /2002-2012 г./ и председателят на настоящия парламент Михаил Миков отсъстваха заради ангажименти, а първият демократично избран президент Желю Желев /1990-1997 г./ - по лични причини.
В обръщение към нацията след срещата президентът Плевнелиев подчерта, че: „През изминалите 24 години постигнахме много, но и много не успяхме да реализираме като общество и държава”. По думите му политическите промени донесоха демократична политическа система, в чиято основа стои приетата на 12 юли 1991 г. Конституция. „Въпреки че е критикувана от мнозина, тя се доказа като здрав фундамент на нашата демокрация. Във времена на кризи тя неведнъж гарантира не просто разделението на властите и принципите на правовата държава, но и правата и свободите на българските граждани”, припомни той.
Сред големите политически успехи на България държавният глава посочи и цивилизационния избор да станем част от евроатлантическото семейство. В икономически план той акцентира върху развитието на свободната инициатива и пазарната икономика чрез връщането на частната собственост, а в социален план като най-голямо постижение отбеляза запазването на етническия мир след тежките белези от т.нар. Възродителен процес сред българските турци и бушуващите войни в Западните Балкани.
Какво не успяхме да постигнем?
„Най-голямото предизвикателство пред всички нас е как да се преодолее усещането за липса на справедливост. Резултатът от това е ерозията в доверието към политическия елит, партиите и институциите – каза президентът Плевнелиев. – За да бъде преодоляно това, политиците трябва да се вслушват повече в гражданите и да бъдат на висотата на гласуваното им от народа доверие. Институциите трябва да бъдат ефективни, прозрачни, гарантиращи спазването на правилата от всички.”
Сред най-тежките проблеми пред българското общество държавният глава посочи още ниския жизнен стандарт, безработицата, демографската криза. Той подчерта нуждата от подобряване на пазарната икономика и съдебната система и от дълбока реформа в образованието и здравеопазването. „Далеч сме и от истинската медийна свобода, която е ключова за демокрацията. Хората имат усещането, че някакво задкулисие продължава да направлява важни политически процеси” – отбеляза също Плевнелиев.
„Арабската пролет и кризата в Сирия ни изправиха пред ново тежко предизвикателство. Също като дедите ни по-рано, ние сме призвани да проявим изконната българска толерантност към хора в беда, независимо от техния произход и националност. Опитите за насаждане на омраза и извличане на теснопартийни дивиденти, водени от фалшив национализъм, са опасни и крият големи рискове.”
Това, което най-много ни липсва днес обаче е общата кауза, новата цел, около която да се обединим и която да следваме, заяви държавният глава. По думите му, дори и в дни на крайно политическо противопоставяне, има няколко важни цели, около които всички политици могат и трябва да се обединят. И посочи няколко такива, които те публично признават:
„Ще отрече ли някой необходимостта от продължаването на съдебната реформа, за да бъде правосъдието своевременно и да е винаги в полза на гражданите? Корупцията, олигархията и монополите са пречки за пазарната икономика. Малките и средните предприятия са 99 процента – те са важните, а не една група влиятелни бизнесмени.”
Росен Плевнелиев предложи новата стратегическа цел да е Националната програма за развитие „България 2020”. Той е готов да работи и за промяна на Конституцията на страната, ако в нея има пречки и слабости.
В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..
Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на..
Жителите на Плевен ще изпратят 2024 г. с Коледно градче и срещи с Дядо Коледа. Тазгодишната празнична програма на общината ще стартира на 2 декември с..