Едва ли има българин, който не знае „Заблеяло ми агънце” – тъжна песен от репертоара на Борис Машалов /1914-1962/. Прочувственото му изпълнението може да разплаче слушателя и остава еталон в народнопесенното ни изкуство. Този месец отбелязваме 50 години от преждевременната кончина на легендарния северняшкия певец.

Борис Машалов има специално място в българската народна музика Той е един от първите утвърдени в публичното пространство певци у нас с изпълнения по радиото, с концерти и записи на грамофонни плочи. „Макар с кратък творчески път /живее само 48 години/, певецът е явление на прехода между различни епохи, културни светове и поколения – традиционно и модерно, селско и градско, българско и световно” – пише за него етномузикологът Лозанка Пейчева. Не бихме сбъркали с никой друг високия звучен тенор, завидната му музикалност и артистичен темперамент. Към това добавяме чудесни човешки качества – щедрост, всеотдайност, усет да намира прекия път към сърцата на хората.

Една от „коронните” песни на Машалов е епичната „Вино пият петдесет юнака”. Този вид бавни, богато орнаментирани мелодии той изпълнява по неповторим начин. Репертоарът му наброява стотици песни от родното Севлиево и други райони на страната – дейността му като изпълнител е неделима от работата му на събирач. По време на пътувания, издирва и записва народни песни, а в личния му архив има стотици писма с текстове, пратени от почитатели на любимия певец. Наследява богат репертоар от баща си, Никола Машалов, както и неговата сръчност. Работи като бояджия, моряк, певец, печели национално състезание по борба. Малкоизвестен факт е, че овладява вокална техника при оперния певец Събчо Събев, учил го да пее арии и канцонети. Пътят към сцената му откриват записите в грамофонна фирма „Симонавия”. По покана на Сирак Скитник /първи директор на радио София/, започва да пее и прави записи с Угърчинската група на Цвятко Благоев. Години по-късно, осъзнал истинското си призвание в народната музика, създава група „Наша песен”. С нея пътува из страната и чужбина с най-ярките певци за времето – Атанаска Тодорова, Мита Стойчева, Магда Пушкарова, акордеонистът Борис Карлов.

Изпълненията на Борис Машалов въздействат на публиката хипнотично: „Когато пееше, хората не мръдваха от страх да не го стреснат”, разказва фолклористката Елена Огнянова. „От него идваше някакво излъчване, ръцете си държеше отпред една в друга, главата – леко извита настрани. Завладяваше публиката. С еднакво майсторство пееше и бавните, и хороводните песни.”

Манол Тодоров, син на певицата Атанаска Тодорова, споделя че Машалов разплаквал и публиката, и музикантите: „Не съм бил свидетел на такова въздействие досега”.

Възторжен почитател на Борис Машалов е и певецът Марин Иванов: „Трябваше да изпее повече песни – така, както само той умееше! Песни-жълтички прибавяме и ние, другите певци, но неговият наниз „песни-алтъни” най-тежи! Нямах среща с него, за съжаление, но мога да кажа, че именно той помогна песента да влезе дълбоко в сърцето ми. Остави на цял народ песните си, а в тях е неговото сърце.”

Петдесет години след кончината на Борис Машалов песните му продължават да звучат в ефира на БНР и остават любими на поколенията.