Едва ли има българин, който не знае „Заблеяло ми агънце” – тъжна песен от репертоара на Борис Машалов /1914-1962/. Прочувственото му изпълнението може да разплаче слушателя и остава еталон в народнопесенното ни изкуство. Този месец отбелязваме 50 години от преждевременната кончина на легендарния северняшкия певец.
Борис Машалов има специално място в българската народна музика Той е един от първите утвърдени в публичното пространство певци у нас с изпълнения по радиото, с концерти и записи на грамофонни плочи. „Макар с кратък творчески път /живее само 48 години/, певецът е явление на прехода между различни епохи, културни светове и поколения – традиционно и модерно, селско и градско, българско и световно” – пише за него етномузикологът Лозанка Пейчева. Не бихме сбъркали с никой друг високия звучен тенор, завидната му музикалност и артистичен темперамент. Към това добавяме чудесни човешки качества – щедрост, всеотдайност, усет да намира прекия път към сърцата на хората.
Една от „коронните” песни на Машалов е епичната „Вино пият петдесет юнака”. Този вид бавни, богато орнаментирани мелодии той изпълнява по неповторим начин. Репертоарът му наброява стотици песни от родното Севлиево и други райони на страната – дейността му като изпълнител е неделима от работата му на събирач. По време на пътувания, издирва и записва народни песни, а в личния му архив има стотици писма с текстове, пратени от почитатели на любимия певец. Наследява богат репертоар от баща си, Никола Машалов, както и неговата сръчност. Работи като бояджия, моряк, певец, печели национално състезание по борба. Малкоизвестен факт е, че овладява вокална техника при оперния певец Събчо Събев, учил го да пее арии и канцонети. Пътят към сцената му откриват записите в грамофонна фирма „Симонавия”. По покана на Сирак Скитник /първи директор на радио София/, започва да пее и прави записи с Угърчинската група на Цвятко Благоев. Години по-късно, осъзнал истинското си призвание в народната музика, създава група „Наша песен”. С нея пътува из страната и чужбина с най-ярките певци за времето – Атанаска Тодорова, Мита Стойчева, Магда Пушкарова, акордеонистът Борис Карлов.
Изпълненията на Борис Машалов въздействат на публиката хипнотично: „Когато пееше, хората не мръдваха от страх да не го стреснат”, разказва фолклористката Елена Огнянова. „От него идваше някакво излъчване, ръцете си държеше отпред една в друга, главата – леко извита настрани. Завладяваше публиката. С еднакво майсторство пееше и бавните, и хороводните песни.”
Манол Тодоров, син на певицата Атанаска Тодорова, споделя че Машалов разплаквал и публиката, и музикантите: „Не съм бил свидетел на такова въздействие досега”.
Възторжен почитател на Борис Машалов е и певецът Марин Иванов: „Трябваше да изпее повече песни – така, както само той умееше! Песни-жълтички прибавяме и ние, другите певци, но неговият наниз „песни-алтъни” най-тежи! Нямах среща с него, за съжаление, но мога да кажа, че именно той помогна песента да влезе дълбоко в сърцето ми. Остави на цял народ песните си, а в тях е неговото сърце.”
Петдесет години след кончината на Борис Машалов песните му продължават да звучат в ефира на БНР и остават любими на поколенията.
На 9 ноември една от залите на Фолклорния ансамбъл "Тракия" в гр. Пловдив ще събере млади таланти за традиционния майсторски клас "С песните на Кичка Савова". Събитието се организира от фондация "Кичка Савова ", чийто председател е Стефка Здравкова,..
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Младият певец Тодор Гаджалов представя новата си авторска песен "Заключена врата". Тя е вдъхновена от борбата на всеки човек със собствените му..