Цвете за хубост, цвете за радост, цвете за добра среща... В българската народна традиция почти всяко растение има специално предназначение. Ще ви разкажем за символите, които носят някои от пролетните цветя.

Люляк и цвят от круша предпазват от лоша среща. Цвят от череша привлича очите на любимия. Червените цветя гонят лошите мисли, лошите погледи, пазят от злини и лоши срещи. Сред горските растителни видове на специална почит е червеният божур. Българите от векове го отглеждат и като градинско растение. Символ на моминството и на женската красота, според народните вярвания, цветето има сила да предпазва от уроки, от магии и дори от митичните горски самовили. Който носи червен божур ще бъде здрав и дълголетен. Да подариш божур означава да пожелаеш здраве, физическа красота и дълъг живот.

Подобно на божура, игликата също има предпазващо действие. Тя е сред най-обичаните момински знаци. В много народни песни игликата е символ на чистотата, пролетта и любовта между двама млади. “Ние сме лика прилика, като два стръка иглика” – този израз, придобил значението на поговорка, срещаме в стотици народни песни от всички краища на България. Игликата расте в гората, на поляни, огрени от слънце. Дивото растение най-често е жълто – цветът на слънцето, цвят, който носи радост и топлина. Момите носели като украса в косите си и градински иглики, които увивали на китки. Понякога китката представлявала своеобразен цветен амулет – в нея момичетата вплитали по няколко растения, за които вярвали, че имат магически свойства. Зеленият цвят на здравеца и наситеният му аромат са възпети в много народни песни. Здравецът е зелен през цялата година. Той е част от всички големи ритуали – предженитбени, религиозни и др. Горските теменужки, които се появяват през пролетта, народът ни също нарежда сред моминските цветя. Те имат и лечебно действие – според народната медицина пречистват кръвта, създават чувство на спокойствие и хармония. Теменужки, росен, иглики – с тези пролетни цветя виели китки не само младите момичета. През дългите дни, прекарани със стадата извън селото, пастирите също ги събирали, за да ги подарят на своите избраници в знак на обич.

В пролетните момински обичаи специално място има върбата. На Цветница клонки от върба се освещават в църквата. После те се поставят пред домашната икона и се пазят през цялата година. Народните вярвания поставят върбата сред растенията, с които може да се бае против болести и уроки. Описани са магически практики, при които възрастните жени от семейството се опитвали да спрат градоносните облаци през лятото. Зададе ли се буря, те излизали на двора и гледали към облаците през върбовия венец от Цветница. Изричали специални заклинания, като вярвали, че така ще отпратят стихията надалече. С върбови клонки баячки и знахари опушвали болни от треска. Върбата е неотменна част и от пролетния момински обичай кумичене. А на Гергьовден съществувал обичай момите и невестите да увиват около кръста си върбови клонки за здраве.

В народните песни и предания са запазени и много имена на билки и цветя, които днес не са познати у нас. А някои растения, отглеждани традиционно като храсти, са описани като дървесни видове със сакрално действие. Сред тях е дафиновото дърво, чимшира, дори босилекът, който е свещено растение във всички древни традиции. Както и билките седеф и стратор. Днес те са известни само на хората, които се занимават с билколечение. Но в българския фолклор са възпети като магически китки за здраве, красота и добра сила.