В академичните среди името на Елена Стоин е синоним на преданост към музикално-фолклорната наука, на която е отдала целия си съзнателен живот. Наскоро г-жа Стоин навърши 95 години. Рождения си ден тя посрещна, обградена от семейството си и своите бивши колеги от Института по изкуствознание при БАН.

Честен, прям, безкомпромисен човек, тя сякаш е измислила поговорката “Право, куме, в очи” – така характеризира Елена Стоин известният учен акад. Николай Кауфман. Той, както и редица други видни изследователи на българския фолклор, са започнали своите занимания с наука в музикално-фолклорния отдел на ИИ към БАН. А Елена Стоин е сред тримата основатели на отдела, заедно с Райна Кацарова и Иван Качулев. Дъщеря е на Васил Стоин – етномузиколог, събрал и записал хиляди народни песни и инструментални мелодии. На него дължим първите сборници, представящи музикалния фолклор на почти всички области на страната ни.

Елена Стоин е родена през 1915 г. в Самоков. По това време баща й е учител по музика в красивия град, разположен в полите на Рила планина. По-късно семейството се премества в София. Елена Стоин завършва Музикалната академия и веднага след това тръгва по стъпките на баща си. Най-ранните записи на Елена Стоин са от 1946 г. Нейни нотограми, дешифровки и словесни текстове на песни се съхраняват във фонда на музикално-фолклорния архив на Института за изкуствознание. Много от тях са правени без звуко-записваща техника, само по слух.

Може би името и дейността на Елена Стоин не са познати на широк кръг хора. Със сигурност техният брой е несъизмерим с почитателите на който и да е известен народен изпълнител. Но без преувеличение можем да кажем, че всички големи певци и инструменталисти от втората половина на ХХ век многократно са изразявали своята почит към нея. Елена Стоин е записала стотици песни от репертоара на много легендарни изпълнители. Само един пример – голямата странджанска певица Магда Пушкарова е оставила стотина аудио записа. А в архива на БНА се съхраняват повече от 200 песни в нейно изпълнение, дешифрирани от Елена Стоин.

Магда Пушкарова, Борис Машалов, Мита Стойчева – това са само малка част от народните изпълнители, за които Елена Стоин е публикувала статии и студии. Тя е основоположник и на направлението “Фолклор и съвременност”. Огромен принос за науката е труда й за музикално-фолклорните диалекти, който е първият по рода си у нас, настолна книга за всички млади специалисти. Трудът й “Български епически песни” дава знание за мелодическия строеж на огромен дял песни, изиграли важна роля в живота на поколения българи. Какво си спомня Елена Стоин, как живее днес – ето нейният отговор:

Работата на терена и в кабинета, срещите с безброй добри народни изпълнители – това си спомням. Доста чета в последно време. На масата ми са томовете на Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови – това е класиката на българската литература. Спомням си много често работата по записване на народни песни. Тя ме срещна с много достойни хора. А рождения си ден посрещнах с много поздравления, цветя, посещения на приятели.