В академичните среди името на Елена Стоин е синоним на преданост към музикално-фолклорната наука, на която е отдала целия си съзнателен живот. Наскоро г-жа Стоин навърши 95 години. Рождения си ден тя посрещна, обградена от семейството си и своите бивши колеги от Института по изкуствознание при БАН.
Честен, прям, безкомпромисен човек, тя сякаш е измислила поговорката “Право, куме, в очи” – така характеризира Елена Стоин известният учен акад. Николай Кауфман. Той, както и редица други видни изследователи на българския фолклор, са започнали своите занимания с наука в музикално-фолклорния отдел на ИИ към БАН. А Елена Стоин е сред тримата основатели на отдела, заедно с Райна Кацарова и Иван Качулев. Дъщеря е на Васил Стоин – етномузиколог, събрал и записал хиляди народни песни и инструментални мелодии. На него дължим първите сборници, представящи музикалния фолклор на почти всички области на страната ни.
Елена Стоин е родена през 1915 г. в Самоков. По това време баща й е учител по музика в красивия град, разположен в полите на Рила планина. По-късно семейството се премества в София. Елена Стоин завършва Музикалната академия и веднага след това тръгва по стъпките на баща си. Най-ранните записи на Елена Стоин са от 1946 г. Нейни нотограми, дешифровки и словесни текстове на песни се съхраняват във фонда на музикално-фолклорния архив на Института за изкуствознание. Много от тях са правени без звуко-записваща техника, само по слух.
Може би името и дейността на Елена Стоин не са познати на широк кръг хора. Със сигурност техният брой е несъизмерим с почитателите на който и да е известен народен изпълнител. Но без преувеличение можем да кажем, че всички големи певци и инструменталисти от втората половина на ХХ век многократно са изразявали своята почит към нея. Елена Стоин е записала стотици песни от репертоара на много легендарни изпълнители. Само един пример – голямата странджанска певица Магда Пушкарова е оставила стотина аудио записа. А в архива на БНА се съхраняват повече от 200 песни в нейно изпълнение, дешифрирани от Елена Стоин.
Магда Пушкарова, Борис Машалов, Мита Стойчева – това са само малка част от народните изпълнители, за които Елена Стоин е публикувала статии и студии. Тя е основоположник и на направлението “Фолклор и съвременност”. Огромен принос за науката е труда й за музикално-фолклорните диалекти, който е първият по рода си у нас, настолна книга за всички млади специалисти. Трудът й “Български епически песни” дава знание за мелодическия строеж на огромен дял песни, изиграли важна роля в живота на поколения българи. Какво си спомня Елена Стоин, как живее днес – ето нейният отговор:
Работата на терена и в кабинета, срещите с безброй добри народни изпълнители – това си спомням. Доста чета в последно време. На масата ми са томовете на Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови – това е класиката на българската литература. Спомням си много често работата по записване на народни песни. Тя ме срещна с много достойни хора. А рождения си ден посрещнах с много поздравления, цветя, посещения на приятели.
88 години от рождението на голямата ни народна певица Надка Караджова се навършват на днешния ден. Родена на 14 март през 1937 година в тогавашното пазарджишко село Триводици (днес – Пловдивска област), тя е потомка на стар музикален род. На..
Ирина Флорин е сред българските артисти с изявено усещане за модерност във всичките й измерения. Най-актуалните тенденции прозират в музиката й, с която тя безотказно продължава да присъства на българската сцена.
По случай 25 години от създаването си, властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подаряват на своите почитатели чисто нов модерен Afro House ремикс на хитовата им песен "Българка". Диан Савов, познат като Dian Solo, казва: "Този..
Сръбска тамбурица, румънски цимбал, критска лира и българска гайда ще звучат в десетото издание на най-успешния проект на Оркестъра за народна музика на..