Българските библиотеки търсят финансиране за обновяване на книжните си фондове

публикувано на 08.10.09 в 11:39

Снимка: БГНЕС

В годините на прехода към пазарна икономика българските библиотеки пострадаха сериозно. Голяма част от тях затвориха врати и съществуват само фиктивно. В оставащите читателите спаднаха драстично. Причината не е само в конкуренцията на Интернет, в телевизионните реалити забавления или в липсата на време за четене. Невъзможността, поради липса на средства, да се попълват библиотечните фондове с новоизлезли книги, енциклопедии, справочници, периодични издания ограничава сериозно интереса към тях. Как тогава да се насърчава четенето особено сред младите, което заедно с образованието формира тяхната грамотност? Защото ако загубим книгата, губим езика си, ако загубим езика си, губим самоличността си. Твърде неприятни са цифрите в международното изследване PISA /Пиза/ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2006 г. за грамотността сред 15-годишните граждани в 57 държави. Според него 22,3 процента от изследваните български ученици на тази възраст са неграмотни, а близо 29 на сто са покрили само най-елементарни критерии. Изводът е, че 51 процента от днешните, вече 18-годишни млади българи, не са конкурентноспособни и могат да изпълняват само най-нискоквалифициран труд. Проблемът с недостига на достатъчно квалифицирана работна ръка отдавна се посочва от работодателите в България като изключително сериозен, но с подобни цифри в бъдеще той се очертава като драматичен.
В България има 5625 обществени и училищни библиотеки, според последните данни на НСИ. Обществени библиотеки са Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, регионалните, общинските и читалищните библиотеки. През двете десетилетия на прехода читателите им спаднаха на около 17 процента, а в общинските и училищните библиотеки той е 10 процента. Две трети от тях са младежи, ученици, студенти. Това показва ролята на библиотеката като културно-информационна институция в образователния процес. За сравнение – в скандинавските страни над 70 процента от населението редовно посещава библиотеките, а във Великобритания този процент е 74. У нас държавата, респективно общините осигуряват бюджет за заплати на библиотекарите, малки средства се отпускат и за поддържане на обзавеждането и оборудването, но почти не се отпускат средства за обновяване на книжния фонд. Промяна в отношението на държавата към библиотеките в това отношение има през последните няколко години, казва Ваня Грашкина, председател на Българската библиотечно-информационна асоциация и добавя:
„Програмата на Министерството на културата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” е доказателство за това. Тази програма започна със скромни средства – около 200 хиляди лв., а миналата година сумата достигна 3 млн. лева, отпуснати за купуване на нова литература за фондовете на библиотеките. През май беше приет и първият у нас Закон за обществените библиотеки. Чрез него се въвежда нова, значително по-добра система за финансиране, но тя влиза в сила от 1 януари 2010 г. Именно затова действието на програмата и нейното финансиране през тази година е изключително важно за библиотеките.”
Предишното правителство на премиера Станишев е заложило в бюджета за 2009 г. сумата от 4 млн. лева за обновяване на книжните фондове през тази година. Но средствата не са преведени на Министерството на културата, процедурата е замразена два месеца преди парламентарните избори. Недоволни от това са както библиотеките, така и писателите, издателите, преводачите. “Държавата може и трябва да намери тези пари”, казват те. Веселин Тодоров, председател на Управителния съвет на асоциация “Българска книга”, пояснява още :
“По този бюджет има проведена процедура, стартирана през март месец, която е стигнала почти до финала си, казва той. – Тоест, библиотеките са изработили проекти, подали са ги в Министерството на културата, то е изготвило документацията и в момента, в който е трябвало да обяви финансиранията, процедурата е спряла. Това става през месец май.”
Липсата на финансиране за книжните фондове на библиотеките през тази година създава много проблеми за работещите в тях. “Разтревожени сме за своите читатели, на които даваме отрицателен отговор, когато потърсят нови книги или периодични издания”, казва Ваня Грашкина.

По публикацията работи: Милка Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Българските библиотеки търсят финансиране за обновяване на книжните си фондове

Още от категорията

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Графити в Благоевград напомнят 20-годишната ни история в НАТО

Фестивалът "ОКО" има мисия – да покаже на българите какво става в Украйна

Красимира Колева, езиковед: Неистина е, че в държавните училища в Украйна е забранено преподаването на български език

В Епископската базилика в Пловдив е открита главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе

Българско Национално Радио