Българските библиотеки търсят финансиране за обновяване на книжните си фондове

В годините на прехода към пазарна икономика българските библиотеки пострадаха сериозно. Голяма част от тях затвориха врати и съществуват само фиктивно. В оставащите читателите спаднаха драстично. Причината не е само в конкуренцията на Интернет, в телевизионните реалити забавления или в липсата на време за четене. Невъзможността, поради липса на средства, да се попълват библиотечните фондове с новоизлезли книги, енциклопедии, справочници, периодични издания ограничава сериозно интереса към тях. Как тогава да се насърчава четенето особено сред младите, което заедно с образованието формира тяхната грамотност? Защото ако загубим книгата, губим езика си, ако загубим езика си, губим самоличността си. Твърде неприятни са цифрите в международното изследване PISA /Пиза/ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2006 г. за грамотността сред 15-годишните граждани в 57 държави. Според него 22,3 процента от изследваните български ученици на тази възраст са неграмотни, а близо 29 на сто са покрили само най-елементарни критерии. Изводът е, че 51 процента от днешните, вече 18-годишни млади българи, не са конкурентноспособни и могат да изпълняват само най-нискоквалифициран труд. Проблемът с недостига на достатъчно квалифицирана работна ръка отдавна се посочва от работодателите в България като изключително сериозен, но с подобни цифри в бъдеще той се очертава като драматичен.
В България има 5625 обществени и училищни библиотеки, според последните данни на НСИ. Обществени библиотеки са Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, регионалните, общинските и читалищните библиотеки. През двете десетилетия на прехода читателите им спаднаха на около 17 процента, а в общинските и училищните библиотеки той е 10 процента. Две трети от тях са младежи, ученици, студенти. Това показва ролята на библиотеката като културно-информационна институция в образователния процес. За сравнение – в скандинавските страни над 70 процента от населението редовно посещава библиотеките, а във Великобритания този процент е 74. У нас държавата, респективно общините осигуряват бюджет за заплати на библиотекарите, малки средства се отпускат и за поддържане на обзавеждането и оборудването, но почти не се отпускат средства за обновяване на книжния фонд. Промяна в отношението на държавата към библиотеките в това отношение има през последните няколко години, казва Ваня Грашкина, председател на Българската библиотечно-информационна асоциация и добавя:
„Програмата на Министерството на културата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” е доказателство за това. Тази програма започна със скромни средства – около 200 хиляди лв., а миналата година сумата достигна 3 млн. лева, отпуснати за купуване на нова литература за фондовете на библиотеките. През май беше приет и първият у нас Закон за обществените библиотеки. Чрез него се въвежда нова, значително по-добра система за финансиране, но тя влиза в сила от 1 януари 2010 г. Именно затова действието на програмата и нейното финансиране през тази година е изключително важно за библиотеките.”
Предишното правителство на премиера Станишев е заложило в бюджета за 2009 г. сумата от 4 млн. лева за обновяване на книжните фондове през тази година. Но средствата не са преведени на Министерството на културата, процедурата е замразена два месеца преди парламентарните избори. Недоволни от това са както библиотеките, така и писателите, издателите, преводачите. “Държавата може и трябва да намери тези пари”, казват те. Веселин Тодоров, председател на Управителния съвет на асоциация “Българска книга”, пояснява още :
“По този бюджет има проведена процедура, стартирана през март месец, която е стигнала почти до финала си, казва той. – Тоест, библиотеките са изработили проекти, подали са ги в Министерството на културата, то е изготвило документацията и в момента, в който е трябвало да обяви финансиранията, процедурата е спряла. Това става през месец май.”
Липсата на финансиране за книжните фондове на библиотеките през тази година създава много проблеми за работещите в тях. “Разтревожени сме за своите читатели, на които даваме отрицателен отговор, когато потърсят нови книги или периодични издания”, казва Ваня Грашкина.

Споделете

Българските библиотеки търсят финансиране за обновяване на книжните си фондове

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Детски рисунки, вдъхновени от природата и "Дърво на желанията" изненадват пловдивчани през следващите дни

Българско Национално Радио