Преди 2 години и половина тя е участвала в художествен проект в тази градина и са я впечатлили цялостният облик и мащаб. Пространствата са оформени не само като красив ботанически парк, но и като художествена среда, разказа Марина Александрова пред БНР.
Изложбата е позиционирана в галерия, която е бивша плевня. Художественият замисъл е свързан със светлината - природно явление, което първосигнално свързваме с цвета, топлината, началото, отраженията и положителните чувства, с огъня, искрата, изгрева, слънцестоенето. Диаметрално противоположна на светлината е тъмнината, която може да бъде синоним на залеза, здрача и сенките, на пълния мрак.
В предаването "Преди всички" авторката сподели, че е работила върху психологията на сянката, емоционалните проблясъци в нея и потапянето в тях като в градина.
Понякога живеем в преходното състояние, преминаваме между тъмното и светлото, много пъти без да го осъзнаваме. Може би се намираме някъде по средата между тъмното и светлото. Преминаването между тъмно и светло е свързано с изкуството, което е "утеха, спокойствие, удовлетворение", смята художничката, която е асистент по живопис и цветознание.
Цветовете са основен инструмент в живописта. Всеки цвят има своята символика и според състоянието на зрителя може да предаде различна емоция, допълва Марина Александрова.
"На сянка" е нейната втора самостоятелна изложба. Марина вярва, че "на светло е по-хубаво", но остава с добро чувство към тъмното като художествен резултат в творбите си.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Снимки: Личен архив
