Костадинов стопанисва 20 декара лозя, в които все още има никому неизвестни сортове.
"Тези лозя са насадени по време на социализма и са били собственост на частни стопани. Всяка къща от селото е имала по един декар. Преди 50 години в Боровци е имало 700 къщи и 700 лични лозя. Сега сме 5 – аз и още четирима. Такива времена дойдоха. Лозето вече не е привлекателно, както едно време."
"За пийване се събираме, ама за работа – все по-трудно!", прави равносметка Тодор.
"Един съсед каза, че си маха лозето. Лозето беше пълна палитра от непознати сортове за мен. Хванахме сорта гарваново око, три години ми отне, ходене по институти да го идентифицирам – безуспешно! И най-старият боровски лозар ми каза: това е някогашният тъмен памид. И аз съм му кръстник на това, като го кръстих гарваново око, от синонимите на памид."
Лозарят е насочил усилията си към само наглед вятърничавата идея изчезващите сортове на Северозапада да не станат изчезнали.
"От това лозе са хванати всички калеми за моите изгубени сортове. Аз се занимавам само с български изгубени сортове. Емблемата – зарчин, гарваново око, вранка, вечност. Известните памид, гъмза, димят, тамянка. Всичко е само български сорт. 7 декара са 52-годишни, останалите 15 са новозасадени със същите тези сортове."
Причината зарчинът например да е изчезващ сорт грозде е същата, поради която по нашите географски ширини смятаме аспержите за екзотичен зеленчук и малцина знаят, че в началото на ХХ век, до 1944 г. България е била най-големият им производител в Европа.
"Преди 100 години в Берковския край 80% от лозята са били зарчин. От този сорт се е правело "буржоазното вино", по влака с дамаджаните. През Петрохан с волове София се е зареждала. Това е Вазовото, царското вино. Като идва социализмът, не го развива в кооперативите и остава само в личните стопанства. Аз хванах калемите, да го развия. Както трюфелите, както аспержите са изоставени от тогавашната кухня, така и зарчинът."
Трънливото виноделие, както самият лозар описва опитите си във винопроизводството, се базира на простичката логика, че едва ли изкушените от виното ще пропътуват по лошите пътища на Северозападна България, за да опитат каберне или мерло, защото успешно могат да го направят във всяка друга точка на света.
Тази година е произвел 8 тона чисто вино. Предлага го за винен туризъм, на фермерски пазари и в ресторанти в региона, защото количеството не позволява по-широка търговска дейност.
"Дори за винените професионалисти моите сортове са непознати. Не са ги чували, не ги знаят. Това в пазарната ниша страшно много ми помогна, защото имам вино от сортове, които никой друг няма", подчертава Тодор Костадинов.
65-годишният винар признава, че вместо да крои планове как да се изкара старините, се занимава "с младежки дръзновения", което според него е малко необичайно, но е "безконечна тръпка".
"10 години съм работил като хоби, 10 като страст и от 5 години – пазарен механизъм", тегли чертата Костадинов.
