Люка Обен е директор на изследователския отдел на Института за международни и стратегически отношения, специализиран в геополитиката на Русия и спорта. Една от магистърските степени, които е защитил, е двойна френско-руска по геополитика на постсъветското пространство. Проучванията му се фокусират основно върху новите геополитически въпроси, свързани със спорта и Русия. Автор на 5 книги, едната от които е „Геополитиката в Русия“. Г-н Обен участва в дискусия, организирана от Френския институт в България, Национална спортна академия и София 2024 - Световна столица на спорта, на тема "Спорт и геополитика. Мит ли е олимпийският идеал за мир и братство?". В интервю за БНР той коментира рисковете за сигурността и за организацията на олимпийските игри.
Г-н Обен, кои са основните предизвикателства пред Париж, свързани с домакинството на летните олимпийски игри?
Те са на няколко нива. Едните са свързани със сигурността. Намираме се в сложна геополитическа обстановка. От една страна е войната на Русия с Украйна, от друга е войната в Ивицата Газа. А пък неотдавна Ислямска държава атакува концертна зала в Москва. Така че олимпийските игри са потенциална мишена за доста хора.
Друго предизвикателство е организацията с транспорта – цялата тази логистика с атлетите и туристите.
Третото е свързано с това как френските власти ще представят игрите. Засега не знаем какъв е наративът. Възможностите са две – от една страна това ще са игрите на Франция и на Запада, или от друга ще са игрите на целия свят, които обединяват. Още не знаем какво решение ще бъде взето в това отношение. Но на Световната купа по ръгби миналата година наративът беше профренски и това подсказва какъв ще бъде и сега.
По отношение на транспорта, имаше стачка на железопътните служители във Франция. Възможно ли е да има стачки и по време на игрите?
Част от културата на французите е да изразяват своето недоволство. Има хора в страната, които ще се опитат да се възползват от това събитие, за да защитят своите интереси и да се облагодетелстват. В този контекст съществува вероятност да има стачка на железопътните служители по време на олимпийските игри. Но нямам кристална топка, за да предскажа с точност дали ще се случи.
Нормален ли беше скокът в цените на наемите и в хотелите в Париж?
Това се случва всеки път през последните 20 години, когато има олимпийски игри. Те винаги скачат. Френските власти се опитват да овладеят и да регулират ситуацията, но очевидно не успяват. Цените при наемите са скочили тройно.
Вашето лично мнение, трябваше ли да бъдат допуснати до участие в състезанията представителите на страни, които водят военни действия – Русия, Израел, също Азербайджан?
За Русия вече е взето решение – самата държава няма да бъде представена, а нейните атлети ще участват под неутрален флаг. Но се създава една юридическа ситуация, в която хората се питат защо за Русия е така, а за Израел не. Не мога да кажа кое е правилно и кое не и какво трябва да се направи. Но това е проблем, който стои пред Международният олимпийски комитет от неговото създаване. МОК твърди, че не се занимава с политика, но всъщност е обратното. Те взеха политическо решение да изключат Русия, но не и другите воюващи държави, и това е проблем, който е висящ. Затова мнозина говорят, че има двоен стандарт.
Заслужаваше ли Катар да бъде домакин на световното първенство по футбол за сметка на Съединените щати, което стана с помощта на Франция?
Това е чувствителен въпрос (смее се). Не, не можем да кажем, че точно Франция е подкрепила Катар. Но двама човека са свързани с това – Мишел Платини и Никола Саркози. По-скоро те вероятно са повлияли на решението на ФИФА, но няма доказателства, че това е така. Затова го казвам условно. Но пък това разкрива стратегията на Катар през последните 30 години. Ако се успели да спечелят домакинството на мондиала, то е защото са обещали, че ще купят Пари Сен Жермен. И това показва, че футболът се променя и че икономическите интереси са по-значими от спортните. А това е критикуемо.
Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.