„Всичко, което се прави с любов става хубаво“, подчерта Минка Салабашева от хасковското село Узунджово. Тя сподели и две рецепти за тиква – една солена и една сладка, както и обясни, че гозбите са наречени на двете йвнучки – близначки Анна и Минна ,които са в Америка и с които не се е виждала 7 години:
„Не съм ги виждала скоро, но когато започнах да правя – реших да бъде за тях! Да се гордеят със своята баба, която ще направи тези неща и които ще останат завинаги за спомен от баба Минка!“
„Солената е пълнена тиква с булгур, нахут, боб, червен боб като и друг боб можеда бъде“, добави тя:
„Тиквата се изчиства и се слага най-напред дасе позапече малко, да омекне.Приготвяш през това времеплънката, която задушаваш да е готова и следкато омекне тиквата, изважда сеот фурната, напълва се със саматасмес, след което я слагаш отново да се запече“.
„Рецептата за сладкиявариант - също тиквата сеизчиства, слага се пак да омекне. Задушените плодове през това време се накисват в ликьор. Час отива може би да омекне тиквата ислед това се напълват плодовете, и се слага наново да сезапекат. След като се изпекат се аранжират вече както искаш, по желание“, добави Минка Салабашева от село Узунджово, известно от векове с Узунджовския панаир.
В селото се намира и църквата „Успение Богородично“ - най-голямата селска църквав България.Сградата е построена първо като джамия, а в 1906 година вече ецърква.През 2007 година храмът ереконструиран и възстановен отобщина Хасково.
В ефира на "Хоризонт" беше представена и друга рецепта – фюжън сладкишът с майонеза на Янка Господинова от симеоновградското село Навъсен, където хора изобщо не са навъсени, а са усмихнати и ведри. Имат си читалище "Пробуда 1930" и фолклорна група "Родолюбие". Спазват и традициите по празници, но прилагат и новости в кухнята.
„Съставките му са: 2 чаши брашно, 1 чаша захар, 1 бакпулвер и 5 супени лъжици какао. Бъркат се на сухо и се прибавямалко водичка. След това се пече и се прибавя една майонеза и накрая отгоре се прибавят два шоколада, фин, млечен и се полива“, уточни Господинова за сладкиша си с майонеза.
В района се намира и село Сърница – на около 8 километра от общинския център Минерални бани, известен курорт с минерални извори. В селото могат да се видят Орлови нокти – феномен, наподобяващ Средновековен замък със здрави кули. В него живеят работливи и много гостоприемни хора, а жените се славят с вкусната кухня.
За БНР Сание Рамадан представи една непозната рецепта - сармички, пълнени със тесто. За завиването на плънката могат да се използват листа от лоза, лапад и други, но в Сърница листата са от местното растение, което хората наричат кочан.
„Рецептата е много стара –от нашите баби, майки“, добави тя, както и поясни:
„500 грамабрашно – прави се кладенче. В пържения лук се слага черен пипер,а ако искаш на вкус и люто може да сложиш. Меси се меко тесто, взима се едно листо и с една чаена лъжица се слагавърху листото и се завива катобохчичка.Може и на рулца. И се нарежда в тенджерата, на която отдолу се слагат листа. И след това се залива с вода, а като започне да ври – пържено се слага и краве масло. Похлупваме с една чинийка, за да не се наддигат, отгоре – капакът върху тенджерата и върху печката.Оставяме да заври и пробваме, когато е готово“.
Традицията на сармите е традиция, непреходна за поколенията. Преобладаващата нотка в ароматите на Новогодишната трапеза и във Враца се оказва, че е едновременно обикновена и специална, а вкусът е на кисело зеле и месо, завити с майсторлък и любов.
Подробности можете да чуете в звуковите файлове - кореспонденции на Дора Атанасова и Ива Антонова за предаването "Любими празнични истории".
