Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Вече имаме първият български електронен меланомен регистър. Той е част от Европейският меланомен регистър", съобщи за БНР д-р Ива Гаврилова, хирург онколог в Клиниката по дерматология към Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология.
"Това е сбъдната мечта на Българската асоциация по дермато онкология. Той е факт от година, но сега работим изключително ефективно. Страната ни беше присъединена към Европейския меланомен регистър, в който участват 15 европейски държави с много богат опит в лечението на меланом. Те регистрират успешно и анонимно паиценти в трети и четвърти стадий.
Идеята беше на моят учител - доц. Карсимир Киров, началник на Килниката по онкодерматология, светла му памет...", каза още д-р Гаврилова.
"Това е една подробна информация за диагностиката, лечението на тези пациенти, напълно анонимна и криптирана информация, която е електронно въведена в онлайн модул. Тя ни дава възможност да извличаме данни да правим сравнителни анализи и да се занимаваме с наука", поясни още д-р Гаврилова.
"Аз съм главен координатор на Европейския меланомен регистър МеlaReg за България и секретар на Българската асоциация по дермато-онкология. От март 2022 до сега в проекта се включиха 11 центъра от цялата страна - техните медицински онколози са регистраторите, те са от водещи болници, които лекуват меланом.
300 пациенти с рак на кожата в трети и четвърти стадий са описани в електронния регистър с много високо качество на данните. Те са били лекувани със системна лекарствена терапия от 2016 година досега. Може първичният тумор да е бил от 2009 година, а да е прогресирал след 2016 г. и пациентът да е влязал в 3 и 4 ти стадий.
За последните шест месеца страната ни участва в два проекта - те са представени на Американската асоциация по медицинска онкология на годишната среща и на Европейската такава", изтъкна д-р Ива Гаврилова.
Според д-р Гаврилова информацията е напълно нова в този регистър, а данните от Националният раков регистър не могат да се ползват, защото дейността му е опорочена. "В него не се подават данни от 2014 г., особено от частни центрове, а данните за иновативните терапии са именно след 2014 година, сподели тя.
По думите работата по новия български регистър за меланома изисква много труд и усилия, защото данните се вписват ръчно, защото нямаме друг, който да инкорпорира данните си в този, както е при повечето държави.
"Какъв е приносът, когато разполагаме с една такава информация?
Приносът е, че първо, че ние имаме "лице" пред Европа, като държава, в която пациентите с малигмен меланом се лекуват с всичко иновативно, с което разполага в цял свят онкологичната общност. А имаме и съответните успехи.
Тези данни се включват в регистъра, само ако са достоверни и с високо качество. Тоест - те се проверяват. Дали при тези пациенти са взимани адекватни решения, дали са спазвани правилните диагностични алгоритми. Когато бъдат оценени като високоефективни, попадат в регистъра.
Това означава, че оттук нататък пациентие ще участват в различни проекти, за които проекти на държава ни се гласува доверие.
Това ще доведе като ползи за пациентите в бъдеще време за участие в клинични изпитвания, които са начинът различни препарати, които все още не се влезли в регистрация, но това предстои, да има пациентът достъп до тях. Тоест най-новото, което се задава на хоризонта, но би трябвало да изчакаме една-две-три години, докато влезе в регистрция, да може сега в реално време под формата на клинично проучване да стигне до пациента", каза още д-р Гаврилова.
"Колегите ни от европейската централа са удивени от усърдието ни, как за по- малко от година сме включили цялата тази информация, която се обновява за всеки пациент на всеки три месеца.
Д-р Гаврилова участва и в дускусия на тема - „Не подценявайте кожата – питайте специалиста. На фокус: псориазис и меланом“.